Когато Ангела Меркел спря ядрената енергия след аварията във Фукушима, тя насочи Германия към това да се превърне в единствената водеща индустриална държава, която се отказва от атомната енергия. Вместо това икономическият двигател на Европа планираше да се захранва с евтин руски газ чрез преход към възобновяеми енергийни източници.
Сега, 11 години по-късно, когато Русия си играе с доставките на газ за Германия, нейният наследник на поста канцлер, Олаф Шолц, се сблъсква с възможността да отмени това съдбоносно решение, пише в своя статия "Ню Йорк таймс".
Войната в Украйна преобърна с главата надолу геополитическите изчисления на Европа. Тя създаде енергийна криза, която идва в критичен момент за амбициите на Германия и Европа да станат световни лидери в прехода към климатична неутралност. Вместо това, докато Русия затяга кранчетата, въглищните електроцентрали в Европа отново се разпалват, а ядрената енергетика получава втори поглед, тъй като мнозина на континента се чудят дали да жертват свещените си крави.
Наскоро Европейският парламент предприе много оспорваната стъпка да класифицира някои видове газ и ядрена енергия като "зелени". В Холандия се обмисля преразглеждане на фракинга на газ. В Белгия, както и в Германия, дебатът се насочи към запазване на ядрените централи - нещо немислимо само преди месеци.
Тази седмица Шолц за пръв път публично призна, че планът на Германия да затвори последните си три атомни електроцентрали до края на годината - кулминацията на обещанието на Меркел за безядрена енергия - може би вече не е жизнеспособен предвид войната в Украйна, предаде БГНЕС.
Той заяви, че пускането на последните три атомни електроцентрали в Германия след датата на извеждане от експлоатация - 31 декември 2022 г. - "може да има смисъл" предвид енергийната криза, която войната е предизвикала. Той настоя, че всяка подобна стъпка няма да бъде решена от неговото правителство, а по-скоро от серия стрес тестове на германската енергийна система, за да се види дали централите ще бъдат необходими и дали ще могат да работят безопасно след датата на спирането им.
Отчасти Шолц реагира на нарастващото усещане сред германците - според последните социологически проучвания вече над 80 % - че трябва да се направи преоценка на темата, довела до някои от най-емоционалните и разединяващи дебати, с които страната се е сблъсквала след обединението си.
"Водим разговори, за които мислехме, че никога повече няма да ни се наложи да водим", казва Рози Щайнбергер, член на регионалния парламент в южната провинция Бавария, която най-вероятно ще има най-голяма нужда от ядрена енергия, ако се стигне до недостиг на енергия.
"Това е болезнено за всички нас", каза тя, докато работеше в затъмнения си кабинет, за да пести електроенергия. "Но също така сме под сянката на тази война в Украйна."
Това признание вероятно е по-трудно за политици като Щайнбергер, отколкото за тези от която и да е друга германска партия: Тя е от Зелените, които сега делят властта със социалдемократите на Шолц в Берлин. Зелените имат своите корени не само в екологичното движение на Германия, но и в масовите протести срещу ядрената енергетика, при които полицията влизаше в сблъсъци с активисти, които понякога се приковаваха с вериги към вратите на атомните централи.
Аналена Бербок, външният министър на Зелените, е израснала на такива демонстрации, на които са се образували човешки вериги в знак на протест срещу ядрените централи. Дори когато мнозина в нейната партия започват да приемат това, което изглежда неизбежно, Бербок настоява в сряда, че все още вярва, че разширяването на ядрената енергетика "не е опция".
Ирония на политиката е, че именно Меркел се превърна в плакатното дете на "ядрения изход" на Германия. Нейните християндемократи отдавна са привърженици на ядрената енергетика, а правителството ѝ се бори за удължаване на живота на ядрената енергетика, след като предишното ляво правителство се опита да я закрие. Тя защити този ход с аргумента, че атомната енергия е "свързваща технология", която проправя пътя към система за възобновяема енергия в Германия - същият език, който нейната партия използва по-късно, за да защити преминаването към газ.
Но катастрофата в атомната електроцентрала "Фукушима" през 2011 г. я принуди да направи обратен завой, след като партията ѝ претърпя катастрофална загуба на регионалните избори от Зелените, които водеха кампания срещу атомната енергия. Германците, които отдавна са разделени по въпросите на ядрената енергетика, се противопоставиха на атомната енергия и скоро Меркел изключи седем от 17-те германски атомни електроцентрали.
Тя твърди, че е предприела този ход, тъй като аварията във Фукушима в една високотехнологична страна като Япония е била "повратна точка за целия свят".
"Това е все едно папата изведнъж да се застъпи за употребата на противозачатъчни хапчета", написа тогава германското списание Der Spiegel.
В продължение на години, въпреки недоумението на мнозина извън Германия, страната изглеждаше поела по този път. Тази година, когато Европа започна да налага санкции срещу руските изкопаеми горива, германският министър на зелената енергия изглеждаше по-склонен да включи въглеродно интензивните въглищни централи, отколкото да отвори отново въпроса за ядрената енергия.
Шолц зае подобна позиция - само преди седмици той все още казваше на репортерите, че не е възможен обрат по отношение на излизането от ядрената енергетика.
Сега канцлерът е изправен пред решение за запазване на централите, за което мнозина твърдят, че е също толкова политическо, колкото и решението на Меркел да ги изключи.
В Германия все още работят само три централи, които осигуряват около 6 % от енергийните доставки за страната. За германците ядрената енергетика е свързана със страховете от Студената война, че тяхната страна, намираща се на предната линия на Желязната завеса в Европа и разделена между подкрепяните от САЩ и Съветския съюз правителства, може да се превърне в нулева точка на ядрено унищожение.
Германците от онази епоха израстват, четейки "Последните деца на Шевенборн" - роман за последиците от ядрена война. Днешното поколение гледа германския трилър на Netflix "Тъмнина", чието действие се развива в град, който живее в зловещата сянка на ядрена централа.
По ирония на съдбата, в реалния свят на Германия хората, живеещи под белите колони от пара на АЕЦ "Изар 2", са много по-безразлични към оставането на централата, отколкото много техни сънародници.
"Аз съм тук от 30 години", казва Ханс Кьонигсбауер, 67-годишен пенсиониран месар, който бавно се грижи за цветните си лехи, гледащи към близката централа. "Откакто го построиха. Изобщо не се страхувам."
Той не е притеснен от факта, че от 2009 г. насам централата не е преминала цялостна инспекция - нещо, което противниците често посочват като риск за безопасността.
"Правят проверки за безопасност на всеки два месеца", казва Кьонигсбауер. "Тя е безопасна.."
Кати Мюлебах-Щурм, представител на екологичната група BUND в същия район, каза, че разбира защо много хора са озадачени от тревогите на някои германци относно ядрената енергия.
"Но аз гледам на това по друг начин", каза тя. "Аз разбирам страха. Това, което не мога да разбера, е липсата му".
Подобно на повечето баварци, спомените за ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г. в Украйна са се запечатали в съзнанието ѝ. Катастрофата създава облак от радиоактивни отпадъци, които се изсипват върху части от Германия - а сега борбата около ядрените централи в Украйна придава на тези спомени нова сила.
Тя си спомня как тя и други родители трескаво са сменяли пясъка в пясъчниците на децата и са пропътували стотици километри, за да купят мляко от млекопроизводители, чиито крави са се хранили със сено, събрано преди замърсените дъждове.
Дори и днес, 36 години по-късно, служителите в Бавария твърдят, че около 15 % или повече от дивите прасета, проверени след клане, са заразени с радиоактивност.
Противниците на разширяването на ядрената енергетика в Германия твърдят, че освен емоционалния отзвук, централите ще имат само минимално въздействие върху енергийната криза в Германия.
Ядрената енергия се използва предимно за производство на електроенергия, докато вносът на газ се използва за отопление на германските домове и за отоплителни процеси, важни за германската промишленост.
"Това е само 1% от недостига, който трябва да компенсираме поради липсата на руски внос", казва Симон Мюлер, директор на Agora Energiewende, мозъчен тръст, насърчаващ прехода към възобновяема енергия.
И все пак Мюлер заяви, че запазването на централите все още може да има смисъл - не за Германия, а за Европа. Тъй като европейските държави често споделят електроенергия, прекъсването на работата на атомните електроцентрали във Франция може да се превърне в основателна причина за запазване на ядрената енергия в Германия, въпреки че тя ще бъде само капка в морето от това, от което Франция може да се нуждае.
За разлика от Германия, Франция получава около 70 % от енергията си от своя остаряващ ядрен парк или реактори, повече от всяка друга държава. В момента правителството ренационализира своя електроенергиен гигант и ще похарчи 51,7 млрд. евро за изграждането на до 14 реактора от следващо поколение до 2035 г.
"Голямото неизказано заглавие е, че имаме втора криза в Европа", каза той. "Това е криза в електроенергийната система и тя е криза, причинена от неработещите ядрени централи във Франция."
Александър Путц, кмет на Ландсхут, си спомня как като тийнейджър е ходил на протести срещу ядрената енергетика, носейки известния стикер с усмихнато слънце, на който пишеше "Ядрена енергия? Не, благодаря."
Днес бившият инженер казва, че разбирането му за безопасността на съвременните ядрени централи не го кара да се притеснява, че живее само на кратко разстояние с кола от централата Изар 2, която се намира на брега на река Изар.
Той чувства абсурд в дебата, като се има предвид, че споделянето на електроенергия в Европа най-вероятно би означавало да се купува електроенергия, произведена от ядрени мощности, от съседни страни като Франция или Чехия, където една катастрофа би могла да навреди на германците толкова, колкото и авария в собствената им страна.
"Напълно разбирам хората и бих предпочел да не се налага да го правим", каза той за удължаването на живота на собствените реактори на Германия. "Просто ние сме в криза". ,
