Изненадващата контраофанзива на Украйна в Курска област на Русия е ключов обрат във войната, безсмислена странична проява или стратегическа грешка от страна на Киев?
Тези въпроси задава авторитетното геополитическо списание Foreign Policy в материал на автора Стивън Уолт (професор по международни отношения в Харвард). Той дава отговор, че в краткосрочен план трансграничното настъпление, започнало на 6 август, е предимно успешно, но от значение е средносрочната и дългосрочната перспектива.
Съдбата на войната вече се променяше няколко пъти, откакто Русия, под ръководството на диктатора Владимир Путин, нахлу в Украйна през февруари 2022 г. Никой външен наблюдател не е успял да уцели всичко правилно. Както и при повечето войни, не е възможно да се знае точно къде е точката на пречупване на всяка от страните - както по отношение на способностите, така и по отношение на решимостта. Трудно е да се предвиди и как трети страни ще реагират на новите събития. "Въпреки това не виждам особени основания да смятам, че навлизането на Украйна в района на Курск ще окаже значително положително въздействие върху нейната съдба", смята Уолт.
Изненада като при Харков: ползите за Украйна до момента
Със сигурност настъплението вече донесе на Киев някои очевидни ползи. То даде на украинския боен дух така необходимия тласък и спомогна за преодоляване на опасенията, че страната е попаднала в капана на война на изтощение срещу по-голям противник, когото не може нито да победи, нито да надхитри. Офанзивата върна войната на първите страници на вестниците и засили гласовете, призоваващи за по-голяма подкрепа от страна на Запада. Тя разкри сериозни пропуски в руското разузнаване и може би смути издирвания от съда в Хага Владимир Путин, въпреки че няма признаци, че нахлуването е намалило решимостта му или е забавило руския напредък в Донбас.
Радващо е да се види, че Украйна постига определени успехи на бойното поле, но тази операция едва ли ще повлияе на изхода от войната, смята авторът от Foreign Policy. От друга страна, нападението показа възхитителна инициатива от страна на Киев и впечатляващо ниво на оперативна секретност, поради което нахлуващите сили се сблъскаха с неадекватен брой зле обучени руски защитници. В някои отношения атаката напомня на успешната украинска контраофанзива в Харков през есента на 2022 г., която също постигна тактическа изненада и се сблъска с превъзхождани по численост и неопитни руски войски.
Още: Пред ЕС: Украйна поиска разрешение за западни оръжия дълбоко в Русия, Борел подкрепи (ВИДЕО)
Има едно "но": връщането на Донбас или Крим е трудно, съдбата на Киев не зависи от Курск
За съжаление, тези епизоди ни казват много малко за способността на Украйна да печели позиции срещу добре подготвена и адекватно окомплектована руска отбрана от вида на тази, която осуети контранастъплението на украинците преди година. Освен това операцията в Курск може да включва по-големи украински загуби, отколкото руски - съотношение, което Киев може и да не успее да понесе. Би било огромна грешка да се заключи, че неотдавнашните успехи на Курския фронт означават, че допълнителната западна помощ ще позволи на Украйна да си върне Донбас или Крим, смята Стивън Уолт.
Последната точка е от решаващо значение, тъй като двете държави са изправени пред съвсем различни обстоятелства. И двете са загубили много войници и оборудване, но Украйна е загубила много повече територия. Според публикуваните доклади тя вече е завзела над 1000 кв. км от руската територия и е принудила около 200 000 руснаци да се евакуират от тези райони. Числата възлизат на 0,0064% от общата площ на Русия и на 0,138% от нейното население. За справка, Руската федерация понастоящем контролира около 20% от територията на Украйна, а войната е принудила близо 35% от украинското население да напусне домовете си. Дори ако Киев успее да задържи територията, която наскоро завзе, тя няма да му осигури нужната разменна монета, що се отнася до преговори за мир, смятат от Foreign Policy.
От това следва, че съдбата на Украйна ще се определя преди всичко от това, което се случва в Украйна, а не от операцията в Курск.
Още: Нидерландия дава на Украйна да използва F-16 на руска територия
Ключовите фактори ще бъдат желанието и способността на всяка от страните да продължи да дава жертви на бойното поле, степента на подкрепа, която Украйна получава от партньорите, и дали в крайна сметка може да бъде сключена сделка, която да остави неокупираните части на Украйна непокътнати и сигурни. За тази цел САЩ и Европа трябва да продължат да подкрепят Киев, но тази подкрепа трябва да бъде съчетана със сериозни усилия за договаряне на прекратяване на огъня и евентуално споразумение. За съжаление, американските официални лица явно са забравили как се карат дори близки съюзници да се съгласят на прекратяване на огъня, дори когато тези държави зависят от подкрепата на Щатите и когато съответното примирие е в интерес на Америка, пише Уолт, явно намеквайки и за войната в Израел.
Снимка: Генерален щаб на украинската армия
Още: Планът за мир на Китай и Бразилия: Битката между Зеленски и Путин е за Глобалния юг
Вярва ли някой, че тази Русия е заплаха за Европа?
Курската офанзива повдига поне още два въпроса, но е важно да се извлекат правилните поуки от тях. Първата и най-очевидна поука е напомняне за ограничения обхват на Русия и нейните незадоволителни военни резултати. От 2022 г. насам "ястребите" се опитват да ни убедят, че Путин е адски амбициран да възстанови Руската империя и може би дори Варшавския договор и че Украйна е само първата стъпка, преди да започне нови атаки срещу съществуващия ред. Като се имат предвид многократните грешни стъпки на Русия в тази война и бавния темп към поставените цели, може ли някой все още да вярва, че Русия представлява сериозна военна заплаха за останалата част от Европа, пита Уолт. Създателите на заплахи използват това страшилище, за да засилят подкрепата за Украйна, но разчитането на тактиката на сплашване обикновено води до лоши стратегически решения.
Митът за ескалацията - или не е съвсем мит?
Второ, няколко коментатори, а и украинският президент Володимир Зеленски, изказаха мнение, че успешното навлизане на украинците в Русия показва, че съществуващите червени линии и други ограничения за украинските операции трябва да бъдат отхвърлени и че Западът трябва да позволи на Украйна да се бори с Русия, както тя пожелае. Ако украинските войски могат да навлязат на руска територия, без да предизвикат руска ескалация, това доказва, че Путин е опасен само на хартия. Доказва също, че неговите по-ранни заплахи за ескалация (включително някои не толкова скрити препратки към ядрени оръжия) са били блъф, който вече е отхвърлен.
Още: The Telegraph: Ядрената война е по-близо, отколкото можем да си представим
Подобни аргументи имат за цел да осигурят на Украйна повече и по-качествени оръжия и да премахнат ограниченията за използването им и аз не обвинявам украинските лидери, че прокарват тази идея, пише Уолт. Но твърдението, че не съществува риск от ескалация, независимо от това какво прави Украйна, трябва да бъде категорично отхвърлено. Най-вероятно е държавите да ескалират, когато губят войната. Наистина, решението на Украйна да нахлуе на руска територия може да се разглежда като рискован опит да обърне течението, което се е насочило срещу нея. За разлика от това, Путин няма стимул да ескалира, ако силите му все още печелят в Донбас. Опасността Русия да ескалира, се появява само ако Москва е изправена пред катастрофално поражение, но днес нещата не стоят така.
Натискът за намиране на решение чрез преговори е един от онези случаи, в които личният интерес и моралът са в унисон. Военният успех на Украйна сега трябва да се разглежда като възможност за започване на сериозни преговори за прекратяване на огъня, а не като извинение за удължаване на скъпоструваща война, която Украйна може да преживее, но едва ли ще спечели, пише още Уолт.
Още: Сирски: Русия е прехвърлила 30 000 военни от Украйна в Курск, владеем 100 селища там
Източник: Foreign Policy
