Съществени различия между законодателството в областта на незаконните прояви на омраза показва проучване сред над 1/3 от държавите на ЕС, проведено в рамките на проекта Мандола. “Незаконни прояви на омраза - дефиниции и последствия” анализира и сравнява националните правни рамки в светлината на международното и Европейското законодателство в 10 страни - България, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Кипър, Румъния, Франция и Холандия.
Въз основа на анализа е разработено ръководството “Езикът на омразата онлайн - въпроси и отговори”. Документът представя международните и европейските правни инструменти, ролята на различните страни в процеса и предоставя списък с над 20 често задавани въпроси. Наръчникът ще бъде от полза както за жертвите на такива престъплeния, така и за потребителите, които искат да научат повече. Проблемът е разгледан и в контекста на различни съдебни решения.
Различията между законодателството в изследваните десет държави се дължат основно на непълно транспониране на международните и европейските правни инструменти в националните законодателства или на различията между вече съществуващите национални разпоредби и международното и европейско законодателство. Според заключението на експертите различията в националните законодателства в някои страни могат да доведат до по-ниски наказания или ненаказуемост на определен тип поведение, мотивирано от омраза.
Експертите смятат, че е необходимо да се направи преглед на българското законодателство (особено в наказателно-правната му част) и да се прецени доколко прецизно е съобразено то с ангажиментите на България по европейски и международни актове и да се оцени целесъобразността от въвеждане на законова дефиниция на „престъпление от омраза“. Необходимо е в съществуващите в Наказателния кодекс текстове да се уеднаквят признаците, които могат да послужат като мотив за извършване на престъпление от омраза.
Изследването групира наказателното преследване на проявления на омраза в три групи - поведение, което е незаконно във всички или почти всички изследвани държави, поведение, което е незаконно в повече от половината държави и поведение, което е незаконно само в малка част от държавите. Анализът е направен въз основа на допитване до правни експерти от всяка една от държавите, участващи в проекта.
5 са проявленията, които са незаконни във всички или в почти всички изследвани държави:
Публичното подбуждане към или инициаране на омраза или дискриминация срещу група от хора или член на тази група: въз основа на раса, народност, етнически произход или религия и когато проявлението е насочено срещу обществения ред или мир и когато е заплашително или обидно. Голяма част от държавите включват и други основания, като сексуална ориентация (7 от 10 държави), пол или инвалидност.
Публичното разпространение на ксенофобски или расистки материали, които проповядват/подбуждат към омраза/насилие/дискриминация е незаконно в повечето от държавите. Половината от държавите включват тук и използването на компютърна система за разпространение/проповядване на омраза, дискриминация или насилие.
Публичната обида на лице или група от хора въз основа на раса, народност, етнически произход или религия е забранено от закона в 10 държави, но само 6 от тях приемат едно лице или група като жертви.
Публичната клевета или обида е забранена в 10 държави, в осем от тях подлежи на наказателна отговорност.
Директната или индиректната дискриминация/тормоз в определени сфери е напълно или частично включена в законодателството на всички държави. В седем държави подлежи на наказателна отговорност, а в три - на административна.
Над половината от изследваните държави са определили следното поведение като незаконно:
Създаването или участието в организации, които разпространяват или подбуждат към дискриминация/насилие/омраза въз основа на раса, народност, етническа принадлежност (при 9 държави) и религия (при 7 държави).
Публичното оневиняване, отричане или съществено омаловажаване на престъпления срещу мира, човечеството, военни престъпления и геноцид. Напълно са забранени в една държава, и частично упоменати/забранени - в пет.
Изпращането на обидни/неприлични/заплашителни съобщения са незаконни в 6 от 10 държави.
Прякото публично подбуждане към извършване на нарушение или престъпление на каквото и да е от изброените основания е забранено от закона в 8 от 10 държави.
Заплашването на лице, извършено с расистки или ксенофобски подбуди чрез компютърна система е изцяло включено в законодателството на две държави и частично - в осем.
Използването на раса, народност, етнически произход, религия, пол, сексуална ориентация, инвалидност, възраст, политически убеждения и философски вярвания като мотив е отегчаващо вината обстоятелство в пет държави.
Обидата към религията е изцяло забранена в 4 държави и частично - в 3.
По-долу описаните поведения се определят като незаконни само в малък процент от изследваните държави:
Изпращането на съобщение/съдържание, което може да причини раздразнение, безпокойство и/или ненужна тревога да друго лице и за което изпращачът знае, че е неистинно, на което и да е от изброените основания.
Агитирането или публичното подстрекаване към враждебност/насилие между общности е забранено или включено в разпоредбите само на две държави и изцяло отсъства в четири.
Записването на сцени на насилие или посегателство над друго лице, на каквото и да е основание и с каквито и да е средстава е незаконно в една държава и е частично включено в законодателството на три други държави.
Осъществяването на монтаж с говор/изображение на трето лице, без неговото съгласие, когато не става ясно или не е упоменато, че е монтаж и когато е използван някой от посочените признаци. Поведението е незаконно или е частично включено в законодателството на две държави.
Злоупотребата/използването на самоличността, на каквото и да е основание, е незаконно в две държави.
