Ядрената катастрофа във Фукушима започна преди 4 години. Въпреки че тя бе предизвикана от голямото земетресение в Източна Япония и от последвалото цунами, отговорните институции не успяха да видят истинските рискове от реакторите, не успяха да приложат подходящи стандарти за безопасност и в крайна сметка не успяха да предпазят хората. Взела ли е Европа предвид всички уроци, които следва да научим от катастрофата във Фукушима? Предстоящият доклад на европейската агенция Nuclear Transparency Watch показва основните предизвикателства от гледна точка на гражданското общество, съобщават от пресцентъра на "Зелените".
Четвъртата годишнина от инцидента във Фукушима – Европа научи ли нещо? Не и според Nuclear Transparency Watch (NTW). Подготовката за спешни случаи е базирана предимно на ядрени инциденти от 5-та степен по Международната скала за ядрени и радиационни събития и подготвеният план за реакция не може да се справи с инцидент от 7-ма степен, каквито са катастрофите в Чернобил и Фукушима. NTW отбелязва, че много регионални и местни органи на управление нямат подготовка за ядрена авария. В някои случаи очевидно плановете за спешни случаи и евакуация са създадени преди много време и почти не са обновявани и доразвивани, въпреки важните пространствени промени напоследък (нови жилищни квартали, шопинг центрове, болници, училища, пътища и т.н.). Не са взети под внимание и последните технологични нововъведения (интернет, мобилни телефони, нови социални медии и т.н.).NTW отбелязва, че дори по време на обучения по безопасност комуникационните и уведомителни канали между отговорните институции не са каквито трябва да бъдат: данните за контакт понякога са грешни или остарели, липсва комуникация между различните заинтересовани административни служби и предупредителните съобщения не са достатъчно ясни или се получават със закъснение.
Разнообразието от мерки в различните страни (например раздаването на йод, зонирането и параметрите за евакуиране) е от решаващо трансгранично значение. Хетерогенността е потенциален източник на хаос, загуба на доверие и най-вече представлява потенциален провал при опит за защита на населението. „Европейските институции обсъждат нова директива за хармонизиране на нормите за радиоактивно замърсяване на храните и фуражите след евентуален ядрен инцидент. Хаосът, който видяхме в ЕС след Фукушима, никога повече не трябва да се повтаря. Но, докато агенциите по безопасност признават, че може да стане авария в Европа, от гледна точка на общественото здраве изобщо не са приемливи норми на замърсяване, два пъти по-големи от тези във Фукушима“, това заяви Мишел Ривази, председател NTW.
От оценката на NTW става ясно, че обичайният подход отгоре надолу не работи. Този подход, който е използван до момента при аварийна готовност и реакция, трябва да се промени и да включва интересите на местните общности и заинтересовани организации на гражданското общество, които могат да предприемат действия за подобряване на ситуацията. „Осигуряването на аварийна безопасност в днешно време е резултат на обсъждания при затворени врати. Гражданите и гражданските организации трябва да бъдат основни партньори в това начинание, след като те са всъщност засегнатите след един ядрен инцидент. Трябва да насърчим споделянето на информация сред хора и институции и да включим местното население в развиването на по-добри разпоредби и систематични трансгранични договаряния“, заяви Надя Железник, председател на Работната група по аварийна безопасност и реагиране към NTW.
NTW призовава Европейския Парламент, Европейската Комисия, националните правителства и местните общини наред с ядрените оператори да осигурят достъп до информация, свързана с този проблем, и да подкрепят участието на заинтересованите граждани и граждански организации в планирането на подготовката за спешни случаи, независимо от тяхната обща позиция относно търговското използване на ядрената енергия.
Докладът ще бъде публикуван през април 2015 г. по време на представяне в Европейския Парламент.
