Руският диктатор Владимир Путин повтори драстичните си искания за капитулация на Украйна като предпоставка за "мирни" преговори. Той поиска признаване на незаконното анексиране от Русия на територии в източна и южна Украйна. Киев трябва и официално да се откаже от целта си да се присъедини към НАТО, преди Русия да може да се съгласи на примирие, което бе и опит на Кремъл да подцени публично важността на глобалната среща на върха за мир в Швейцария, която се провежда през уикенда без руско участие. Това се посочва в анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)
Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)
Путин на практика изисква Украйна да отстъпи 40 процента от Донецка област, 25 процента от Херсонска област, 25 процента от Запорожка област и един процент на Луганска област, която руските сили не контролират, включително столиците на провинциите Запорожие и Херсон, без основателна причина.
Руските сили избягаха от град Херсон през ноември 2022 г.
Путин неубедително даде обещания за изтегляне, след многобройни руски нарушения на Минските споразумения за прекратяване на огъня между 2015 и 2022 г.
Още: Финландският премиер: Русия е постоянна заплаха за ЕС
Още: След нападението в Казан: Путин се закани с унищожителен отговор
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Путин поиска от международната общност да признае четирите незаконно анексирани и окупирани области като част от Русия, както и да отмени всички западни санкции. Това би накърнило безвъзвратно принципа на държавния суверенитет и неприкосновеността на международните граници.
Евразийска система за сигурност
Путин предложи да се създаде алтернативна евразийска и световна система за сигурност с подкрепата на президента на Китай Си Дзинпин, вероятно с цел да се удари НАТО. По думите му, светът е свидетел на "колапса на евроатлантическата система за сигурност". Той очерта предложение от пет стъпки за създаване на нова "система от двустранни и многостранни гаранции за колективна сигурност в Евразия" и заяви, че вече е възложил на руското МВнР да установи диалог с всички потенциални руски участници в този нов ред на сигурността.
Путин твърди, че Си е заявил, че руското предложение за създаване на евразийска система за сигурност допълва основните принципи на "инициативата на КНР в областта на глобалната сигурност". Това е станало по време на скорошното посещение на Путин през май 2024 г.
Още: Германия се готви за хибридна атака от Русия
Русия ще покани европейските страни и страните от НАТО да участват в тази евразийска система за сигурност. Европа трябвало да се отдалечи от "военното присъствие на външни сили" - което означава, че Европа трябва да се откаже от НАТО. Столтенберг заяви на 14 юни, че Русия е увеличила своите саботажни операции, кибератаки и други враждебни действия срещу НАТО през последните седмици.
Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев продължава да се противопоставя на западния колониализъм, като същевременно пренебрегва имперската история на Русия и съвременните руски империалистически стремежи за доминация над съседите в Източна Европа, Кавказ и Централна Азия. Медведев твърди в статия, публикувана в официалния вестник на руското правителство на 14 юни, че руската управляваща партия "Единна Русия" е основала антинеоколониалното движение "За свободата на нациите", за да помогне да се освободи света от западния неоколониализъм.
Медведев твърди, че Съединените щати, Франция, Обединеното кралство и Италия активно поддържат наследството на колониализма, включително в страни по границите на Русия, и че ООН трябва да създаде база данни за колониални и неоколониални престъпления, за да преследват колониалните сили. Медведев заяви, че само "напълно суверенни страни" с независимост във външните и вътрешните си работи ще могат да се противопоставят на западния неоколониализъм и че движението "За свободата на нациите" е готово да работи с БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) за противодействие на неоколониализма.
Медведев твърди, че движението "За свободата на нациите" има за цел да установи политически, икономически и културни връзки между предполагаемото водено от Русия "световно мнозинство" (група държави, включително постсъветски и незападни държави, които Русия възнамерява да обедини срещу Запада като основа за неговия бъдещ световен ред) и създаване на съвместна опозиция срещу неоколониализма и неонацизма. Медведев отбеляза, че движението "За свободата на нациите" ще се събере във Владивосток по-късно през юни, за да обсъди "практически начини" за осъществяване на своята визия.
Молдова
Медведев също така насърчава информационните операции на Кремъл, които имат за цел да използват молдовската политика на идентичност, за да осуетят присъединяването на Молдова към ЕС чрез дестабилизиране на молдовското общество. Усилията на президента на Молдова Мая Санду да придвижи Молдова към присъединяване в ЕС водят Молдова в "неоколониално робство", намеквайки, че присъединяването към ЕС ще има отрицателно въздействие върху молдовците и е непопулярно сред молдовците, каза Медведев.
Последните проучвания обаче показват, че мнозинството от около 56 до 64 процента от молдовците подкрепят интеграцията на Молдова в ЕС.
Армения
Арменската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода Радио Азатутюн съобщи, че руското Министерство на външните работи по-рано е обсъдило участието на Григорян в иницииран от Украйна многостранен мирен форум в Малта през октомври 2023 г.
Медведев обвини САЩ, ЕС и НАТО, че се опитват да провалят "вековното приятелство" между Армения и Русия и нарече споразуменията с подобни западни институции "неоколониални капани за мишки".
Медведев намекна, че усилията на Армения да се присъедини към ЕС ще се провалят и ще доведат до подобен резултат като настоящата ситуация в Украйна. Решението на Армения да изпрати високопоставен представител на мирната среща на върха в Швейцария, инициирана от Украйна, следва съобщението на арменския премиер Никол Пашинян, че Армения "ще реши кога да напусне" водената от Русия Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС) и обвинението, че Русия индиректно и Беларус са помогнали пряко Азербайджан да се подготви за войната в Нагорни Карабах през 2020 г. допълнително подчертава влошаващите се руско-арменски отношения.
Оттогава руски официални лица отговориха на изявленията на Пашинян с все по-враждебни изявления.
