След близо десетилетие в затвора възходът на основателя на групата "Вагнер" е необичаен. Но докъде стигат амбициите му? Някои от тези, които го познават, описват пътя му към властта.
В разгара на първото тайно нахлуване на Русия в Източна Украйна, през лятото на 2014 г., група висши руски служители се събират в централата на Министерството на отбраната - внушителна сграда от епохата на Сталин на брега на река Москва. Те са дошли, за да се срещнат с Евгений Пригожин, мъж на средна възраст с бръсната глава и груб тон, когото мнозина в залата познават само като човек, отговарящ за договорите за армейско хранене. Сега Пригожин има друго искане. Той иска земя от Министерството на отбраната, която да използва за обучение на "доброволци", които да нямат официална връзка с руската армия, но все пак да бъдат използвани за водене на войни в Русия, пише в своя статия aнглийският "The Guardian".
На мнозина в министерството не им харесва начинът на поведение на Пригожин, но той дава да се разбере, че това не е обикновено искане. "Заповедите идват от татко", казва той на служителите от отбраната, използвайки прякора на Владимир Путин, предназначен да подчертае близостта му с президента.
Този разказ за срещата, появяващ се за първи път, е предоставен от бивш високопоставен служител на Министерството на отбраната, който е бил пряко запознат с дискусиите.
"По онова време не мислех много за проекта", казва бившият служител.
Всъщност решенията, взети в онзи ден, ще да окажат огромно влияние върху външната политика на Русия и нейните военни авантюри през следващите години. Армията от договорни бойци на Пригожин ще стане известна като групата "Вагнер" и ще започне да действа в Украйна, Сирия и множество африкански държави.
След решението на Путин от миналата година да започне пълномащабна инвазия в Украйна, "Вагнер" отново пренасочва дейността си към съседката на Русия. По оценки на западното разузнаване редиците ѝ са се раздули до около 50 000 души, включително десетки хиляди бивши затворници, вербувани от затворите в цяла Русия, често лично от Пригожин.
По-рано този месец, когато войските на Пригожин превзеха украинския град Соледар - първата териториална придобивка на Москва във войната от лятото насам, Пригожин пусна видеоклип, в който възхвалява "Вагнер" като "вероятно най-опитната армия в света днес".
Пригожин си е спечелил репутацията на най-жестокия командир сред тези, които ръководят мрачната инвазия на Русия. Той мълчаливо одобрява видеоклип, в който се вижда убийството с чук на дезертьор от "Вагнер", който очевидно е бил върнат от украинците при размяна на пленници. "Кучешка смърт за едно куче", каза Пригожин в изявление.
След години работа в сянка, той очевидно се наслаждава на светлината на прожекторите като един от най-влиятелните и най-обсъжданите членове на двора на Путин. Това е необикновено издигане за човек, който е прекарал почти десетилетие в затвора, а след освобождаването си е станал продавач на хотдог.
"The Guardian" е разговарял с множество хора, които са познавали Пригожин през годините, много от които са поискали анонимност, за да говорят свободно, за да събере историята му. От тези разговори се очертава картината на безмилостен интригант, който е раболепничил пред социалните си началници и често тираничен към подчинените си, докато се е издигал към върха.
"Той е целеустремен и талантлив и не се отказва от нищо, за да получи това, което иска", казва бизнесмен, който познава Пригожин през 90-те години.
Тези, които го познават, твърдят, че за Пригожин нито парите, нито властта са единственият мотивиращ фактор, въпреки че по пътя си е натрупал много и от двете. Вместо това, казват те, той е воден от тръпката от преследването, от убеждението, че се бори с корумпирани елити от името на "обикновения човек", но и от желанието да смаже съперниците си.
"Изглежда, че му доставя удоволствие самият процес, а не само крайният резултат", казва бившият служител на отбраната.
През годините Пригожин си създава много врагове: бивши бизнес партньори, които се чувстват измамени, армейски генерали, които той критикува като бюрократи, и висши служители в областта на сигурността, които се опасяват, че той има амбиции да завземе политическата власт.
Но досега е запазил благоразположението на най-важния си поддръжник: човекът, когото нарича "татко".
Евгений Пригожин е роден в Ленинград, сега Санкт Петербург, през 1961 г., девет години след Путин. Баща му умира, когато той е малък; майка му работи в болница. Младият Пригожин е изпратен в спортна академия, където ежедневните занимания често включват часове по ски бягане. Той не успява да се наложи като професионален спортист и след като завършва училище, попада сред тълпа от дребни престъпници. Съдебни документи от 1981 г., с които "The Guardian" се е запознал и за които за първи път съобщава руският разследващ сайт "Медуза", разказват една история.
Една вечер през март 1980 г., в мрачния край на управлението на Леонид Брежнев в Съветския съюз, 18-годишният Пригожин и трима негови приятели излизат от кафене в Санкт Петербург към полунощ и забелязват жена, която върви сама по тъмна улица. Един от приятелите на Пригожин отвлича вниманието на жената, като я моли за цигара. Когато жената тръгва да отваря чантата си, Пригожин се появява зад нея и я хваща за врата, стискайки я, докато тя губи съзнание. След това приятелят му сваля обувките ѝ, а Пригожин ловко сваля златните ѝ обеци и ги прибира в джоба си. Квартетът бяга, като оставя жената да лежи на улицата.
Това е един от многото грабежи, които Пригожин и приятелите му извършват в Санкт Петербург в продължение на няколко месеца, констатира съдът. Той е осъден на 13 години затвор и прекарва остатъка от десетилетието зад решетките, пропускайки смъртта на Брежнев и перестройката на Михаил Горбачов. Освободен е през 1990 г., когато Съветският съюз е в предсмъртните си гърчове.
Връща се в Санкт Петербург. Градът е на прага на монументална трансформация, с огромни богатства, които очакват онези, които са достатъчно прозорливи или безскрупулни, за да се възползват от тях. Пригожин започва скромно да продава хотдог. Той забърква горчицата в кухнята на семейния си апартамент.
"Печелехме по 1000 долара на месец, което в рублеви банкноти беше богатство; майка ми едва успяваше да преброи всичко", казва той пред новинарския портал "Город 812" в Санкт Петербург през 2011 г. - едно от малкото му интервюта.
Но Пригожин е имал по-високи цели и е знаел как да създаде необходимите контакти. "Винаги търсеше хора, които да се сприятелят с по-висшестоящи. И беше добър в това", казва бизнесмен, който го познава през 90-те години.
Не след дълго Пригожин притежава дял във верига супермаркети, а през 1995 г. решава, че е време да отвори ресторант заедно с бизнес партньорите си. Намира Тони Гиър, британски хотелски администратор. Пригожин наема Гиър да управлява първо магазин за вино, а след това и новия му ресторант "Старата митница" на остров Василиевски в Санкт Петербург.
Първоначално в "Старата митница" работят стриптизьорки, за да привлекат клиенти, но скоро се разчува, че храната е отлична, и стриптизьорките са уволнени. Гиър се съсредоточава върху рекламирането на заведението като най-изисканото място за хранене в град, който тепърва открива изисканата кухня. Поп звездите и бизнесмените обичали да се хранят там, както и кметът на Санкт Петербург Анатолий Собчак, който понякога идвал със своя заместник Владимир Путин.
Гиър го описва като "много строг" шеф, който всяка сутрин използвал специален светлинен проектор, за да търси прах под масите и да проверява дали чистачките са си свършили работата.
През 90-те години на миналия век, без да споменава, че е бил в затвора, Пригожин се опитва да се добере с чар до нови клиенти от високите етажи на властта.
"Той може да се приспособи, за да угоди на всеки човек, ако има нужда от нещо от него. Това определено е един от талантите му", казва бизнесмен, който го е познавал по онова време.
В едно от най-необичайните приятелства на постсъветска Русия Пригожин завързва приятелство с известния виолончелист Мстислав Ростропович, който емигрира от Съветския съюз през 70-те години на миналия век. Когато през 2001 г. Ростропович приема кралицата на Испания в дома си в Санкт Петербург, Пригожин осигурява кетъринга. Ростропович кани Пригожин и съпругата му на гала концерт в Барбикан, част от лондонските тържества по случай 75-ия му рожден ден през 2002 г., според записите на Лондонския симфоничен оркестър в списъка с покани за събитието.
По това време Путин е станал президент на Русия. През първите години от управлението си Путин често обича да се среща с чуждестранни високопоставени гости в родния си град и понякога ги води в "Старата митница" или на "Новия остров" - лодка, която Пригожин е превърнал в плаващ ресторант. Това е началото на отношенията с руския президент, които се развиват и метастазират по неочакван начин.
Не след дълго Пригожин започва да печели договори за обслужване на големи правителствени събития чрез холдинговата компания "Конкорд", която е създал през 90-те години на миналия век. Следващата стъпка е сключването на гигантски договори за държавни доставки. През 2012 г. той печели договори на стойност над 10,5 млрд. рубли за доставка на храна за московските училища, съобщават руски медии, позовавайки се на данни от руския финансов регистър.
Нови възможности се появяват, когато Русия анексира Крим през март 2014 г. и скоро след това се намесва с военна сила в Източна Украйна. Путин отрича да е участвал с редовни руски войски и в двата случая, въпреки планината от доказателства за обратното.
Според източник министерството е предоставило на Пригожин земя в Молкино в Южна Русия, където компании, свързани с Пригожин, са изградили база за бойци под прикритието на детски лагер. През 2019 г. "Reuters" съобщи за предполагаеми връзки на Пригожин с обекта в Молкино.
"Изглежда, че схемата е разпалила апетита на Пригожин. Той беше като куче-надушвач, винаги търсеше пари", казва бившият служител.
В прегледан от "The Guardian" обмен на имейли между групата "Конкорд" на Пригожин и Министерството на отбраната през пролетта на 2014 г. висш юрист от "Конкорд" обсъжда възможността за снабдяване на огромната мрежа от военни градове в Русия с храна и други провизии. Този проект в крайна сметка не се реализира, но до 2015 г. неговите компании са спечелили големи договори на стойност над 92 млрд. рубли за изхранване на армията, според разследване на "Forbes Russia".
Бързото издигане на Пригожин започва да дразни някои служители в Министерството на отбраната, като напрежението се засилва през годините с по-нататъшното разширяване на дейността му. Ключовият момент за Пригожин настъпва в края на 2015 г., когато Путин решава да се намеси военно в Сирия, за да подкрепи режима на Башар Асад. Пригожин печели договори за доставка на храни и консумативи, а също така изпраща там свои войски "Вагнер". В Сирия "Вагнер" за първи път се утвърждава като внушителна бойна сила, като групата играе важна, макар и непризната роля в интервенцията на Москва. Бойците на "Вагнер" действат безнаказано в Сирия и са обвинени в множество военни престъпления. При един от инцидентите мъже, свързани с "Вагнер", са заснети на видео как обезглавяват и разчленяват сириец.
Освен с реалните бойци, Пригожин е обвиняван, че ръководи армия от "клавиатурни"бойци, чиято цел е първо да подкрепят изказванията на Кремъл в местните дискусионни форуми, а по-късно са пренасочени към разпространяване на руски наративи в чужбина.
В обвинителния акт, изготвен в резултат на разследването на Робърт Мюлер за руската намеса в изборите в САЩ през 2016 г., се твърди, че Пригожин и свързани с него компании стоят зад мрежа от профили във Facebook и Twitter, подкрепящи Доналд Тръмп, очевидно част от множество руски усилия за придвижване на кандидатурата на Тръмп. Фалшивите профили са споделяли съдържание в подкрепа на Тръмп и дори са извършвали плащания на реални американци за закупуване на оборудване за митинги.
В този момент Пригожин все още е дълбоко потаен, но обвинителният акт подсказва, че той вече се е наслаждавал на нарастващата си известност. Когато бе попитан за твърденията за намеса в изборите през ноември миналата година, Пригожин изглежда ги призна, с характерна ужасяваща метафора.
"Господа, ние сме се намесвали, намесваме се и ще се намесваме. Внимателно, прецизно, хирургически и по наш си начин, както ние си знаем. По време на нашите операции отстраняваме двата бъбрека и черния дроб наведнъж".
Антикорупционният активист и опозиционен политик Алексей Навални публикува разследване на бизнес структурите на Пригожин, обвинявайки го, че корупционно е печелил поръчки на Министерството на отбраната, за да финансира луксозния си начин на живот. Любослав Собол, сътрудникът на Навални, който стои зад разследването, заяви: "Децата му постоянно публикуваха снимки в Инстаграм; те се хвалеха с частния си самолет и чрез него успяхме да открием холдинга, което ни помогна да разберем за цялото му богатство."
Собол и други лица прелетели с дрон над дворцови резиденции, за които се твърди, че принадлежат на Пригожин и дъщеря му, с хеликоптерна площадка и баскетболно игрище.
Скоро след това съпругът на Собол припада, след като мъж, чакащ пред дома на двойката, го пробожда с игла в крака.
"Тези хора на практика ми дишаха във врата, всеки ден ... Това е логиката на един бандит. Вие се бъркате в моите дела, така че аз ще се бъркам във вашите", казва Собол.
След като "Новая газета" проведе разследване през 2018 г., в редакцията на вестника беше доставена отрязана глава на овен. Журналистът, написал разследването, получи погребален венец на домашния си адрес. Най-шокиращото е, че трима руски журналисти, които през 2018 г. пътуваха до Централноафриканската република, за да разследват дейността на "Вагнер" там, бяха убити в засада, която изглеждаше добре планирана и координирана, с участието на руски инструктор по сигурността, свързан с "Вагнер". Пригожин многократно е отричал да е замесен в убийствата.
По това време дейността на Пригожин се е разпространила в поне 10 държави в Африка, където той предлага услуги по охрана и обучение за боравене с оръжие и осигурява права за добив и други бизнес възможности. Пригожин ръководи тази световна мрежа от офис на остров Василиевски в Санкт Петербург, недалеч от "Старата митница", където преди две десетилетия двамата с Тони Гиър започват работа в ресторантьорския бизнес.
"Той управляваше чрез страх", спомня си Марат Габидулин, командир на "Вагнер", който в края на 2017 г. прекарва три месеца в щаба, предоставяйки на Пригожин ежедневна информация за военната ситуация в Сирия. Габидулин в момента се намира във Франция.
Въпреки че не е имал официална длъжност, Пригожин вече е бил чест участник в срещи на високо равнище, свързани с договори в областта на отбраната. Той дори е присъствал на двустранна среща между Путин и мадагаскарския президент Ери Раджаонаримампианина в Кремъл през април 2018 г. - среща, която не е била оповестена, но за която съобщи "New York Times". Скоро след това в Мадагаскар са пристигнали политически консултанти, свързани с Пригожин.
На практика Путин признава, че за него Пригожин е това, което той погрешно смята, че Сорос е за правителството на САЩ: инструмент за намеса в чужбина.
След като години наред отричаше всякакви връзки с "Вагнер", през септември Пригожин триумфално обяви, че е основал групата още през 2014 г. Признанието дойде, след като вирусен видеоклип, очевидно изтекъл от екипа на Пригожин, го показа в затвор, предлагащ на събрани затворници възможността да се бият в Украйна. Пригожин казал на затворниците, че вероятно ще умрат на фронта. Но ако оцелеят шест месеца, ще бъдат освободени с пълно помилване и щедро заплащане.
"В крайна сметка той е един от нас", спомня си в интервю затворник в един от затворите, посетени от Пригожин. "Той също е бил затворник. Мисля, че много хора се присъединиха, защото имаха доверие на Пригожин. Те не вярват на властите, но вярваха на Пригожин, че ще ги освободи".
Михайло Подоляк, съветник на украинския президент Володимир Зеленски, наскоро заяви, че през последните месеци "Вагнер" е вербувал повече от 38 000 затворници, и каза, че 30 000 са били убити, ранени, пленени или са изчезнали. Той обвини "Вагнер", че участва в руския "геноцид" в Украйна.
Много от новобранците са хвърлени в действие като пушечно месо на фронтовата линия, докато Пригожин усилено се опитва да докаже, че неговите бойци са по-способни да постигнат успехи от редовната руска армия.
"Свръхстрогата дисциплина" на Вагнер, според бивш командир, включва убиване на тези, които не се подчиняват на заповеди. Андрей Медведев, командир на "Вагнер", който твърди, че се е сражавал близо до Бахмут между юли и октомври, заяви, че знае за поне 10 такива убийства, а на някои от тях е бил личен свидетел.
"Командирите ги отвеждаха на стрелбище и ги разстрелваха пред очите на всички. Понякога застрелваха по един човек, а понякога ги застрелваха по двойки", каза той в интервю за "Гардиън", малко преди да избяга от Русия в Норвегия миналата седмица.
Осъдените донаборници, които оцеляват след шестмесечния престой на фронта, ги очакват свобода и финансови награди. Пригожин призовава водещите руски университети да финансират стипендии за тях, а един руски служител наскоро предложи някои бивши затворници да станат депутати.
Според Иван Кръстев, политолог, това е част от опита за "преобразуване на руската нация" в условията на новата военна обстановка. "Затворниците са добре дошли в нацията, докато всички онези антивоенни космополитни елити, включително някои от олигарсите на Путин, не са", казва Кръстев.
През последните седмици Пригожин често публикува изявления, в които атакува предполагаемите предатели в елита, които почиват в чужбина и мечтаят Русия да загуби войната. В администрацията на Путин има много хора, които искат да "паднат на колене пред Чичо Сам", заяви Пригожин миналата седмица.
Пригожин на практика се превръща в "лидер на антиелитния путинизъм", казва Кръстев.
Мнозина от тези, които познават Пригожин, казват, че от години той се възприема като защитник на малкия човек, който се изправя срещу елита - нелепа характеристика, като се има предвид богатството, което е придобил за себе си и семейството си по пътя.
"Той се представя за защитник на масите, на нисшите класи. Това е неговата ниша", казва Габидулин.
Но все по-наглите критики на Пригожин карат някои да се запитат къде може да е таванът на амбициите му.
"Хората от ФСБ са вбесени от него и виждат в него заплаха за конституционния ред", казва източник от руския политически елит. "Той разполага с тази голяма военна група, която не се контролира от държавата, и след войната те ще искат своите награди, включително и политически."
Други се чудят дали Пригожин не е отишъл твърде далеч. Многократните му гневни нападки към Министерството на отбраната за това, че се е опитало да "открадне" победата му в Соледар, на моменти звучат по-скоро като слабост, отколкото като сила. В края на краищата, вътрешни лица казват, че Вагнер разчита на логистична и разузнавателна подкрепа от Министерството на отбраната, за да продължи да се сражава, а Пригожин разчита на постоянното благоволение на Путин, за да може изобщо да действа.
Бизнесменът, познавал Пригожин през 90-те години на миналия век, гледайки днес стария си съдружник, е сигурен в едно: Пригожин няма изключвател.
"Той разбира, че много хора в системата го мразят..., затова знае, че ако спре, това може да е краят за него. Той няма избор. Той не може да даде заден ход."
-----------------------------
Шон Уокър и Пьотр Зауер - "Тhe Guardian"
Превод: БГНЕС
