Глобалните играчи на пазара на модата използват Източна и Югоизточна Европа, които са истински рай на ниските заплати, сочи доклад на неправителствената организация "Кампанията за чисто облекло" (CCC), цитиран от "Дойче веле".
Експертите от ССС споменават известни западни фирми като Esprit, GEOX, Armani, Calzedonia, Dolce & Gabbana. Дори луксозни марки като Louis Vuitton, Prada и Versace произвеждат стоките си във фабрики с ниско заплащане. Много от споменатите фирми използват етикета Made in Europe или Made in EU, с което внушават на потребителите, че им предлагат стоки, произведени при съвсем нормални условия на труд. Реалността обаче е съвсем различна. "Много от 1.7 милиона работници в региона, които произвеждат облекла, живеят в мизерия", се казва в доклада на CCC, пише още вестник "Сега".
"Казах на началничката, че не мога да дишам край тази машина. Температурите във фабриката и без друго са около 30 градуса, а когато работим с тази машина, става още по-горещо", разказва жена, която изкарва прехраната си в текстилна фабрика в Сърбия. Началничката изслушала оплакването ѝ, след което насочила вентилационната тръба на машината право в лицето й и казала: "Това си е ваш проблем. На който не му изнася - да си тръгва. Навън има достатъчно хора, които чакат да заемат вашите места. Вратата е ей там".
И още един потресаващ разказ: работничка описва как ръководството на фирмата ги накарало да съберат пари за апарат за мерене на кръвното налягане, за да могат сами да си помагат, когато някоя от жените изпадне в безсъзнание. И двете работнички искат да останат анонимни, отбелязва "Дойче веле".
Същото важи и за всички останали жени, имали смелостта да споделят мъката си пред експертите от "Кампанията за чисто облекло". Нищо чудно, че не желаят имената им да бъдат споменавани - всички те се опасяват да не загубят работното си място. Защото си е истински късмет да имаш работа в страна като Сърбия, където безработицата достига 16%, а сред младите хора - дори 30 на сто.
Работничките в текстилната промишленост, която е предимно в ръцете на чуждестранни инвеститори, са изложени на нечовешки условия на труд и всевъзможен произвол - постоянно ги заплашват с уволнение, не им отпускат целия годишен отпуск, а понякога дори им забраняват да ходят до тоалетна. "Работничките разказват, че ги третират като роботи, като роби, но не и като хора. Крещят им, унижават ги и ги подлагат на сексуален тормоз", свидетелства Бетина Музиолек, координаторка на CCC за Източна и Югоизточна Европа. "Понякога дори нямаме с какво да се храним", признава една работничка от Украйна, а неин колега от Унгария казва: "Заплатите ни стигат само колкото да си платим тока, водата и парното".
Официалният екзистенц-минимум в Сърбия е 278 евро месечно, а едно четиричленно семейство се нуждае за оцеляването си от най-малко 652 евро. Работничките в текстилната промишленост получават средно по 202 евро на месец, а трудещите се в кожената и в обувната промишленост - по 227 евро.
Този отрасъл дава хляб на близо 100 000 души в Сърбия, което представлява около 8% от всички трудещи се в страната. Въпреки това "Кампанията за чисто облекло" не призовава към бойкот на въпросните фирми. "Всички работнички, с които разговаряме, ни казват, че имат нужда от тези доходи. Но е пределно ясно, че нещо трябва да се промени, защото тези хора трябва да получават прилични заплати, а условията на труд трябва да бъдат пригодени към европейските стандарти", казва Бетина Музиолек, но добавя, че пътят дотам е дълъг и труден: "На първо място трябва да бъдат подсилени позициите на синдикатите. Тези раннокапиталистически условия са направо потресаващи", допълва тя.
