България, Унгария и Словакия представляват естествени точки на пречупване за руското зловредно влияние върху НАТО. Това е един от изводите на доклада "Очакванията на източния фланг от срещата на върха", изготвен от базирания в Братислава мозъчен тръст GLOBSEC, занимаващ се с тема сигурност.
Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)
Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)
Документът е публикуван през юни, но е актуален в цялото навечерие на срещата на върха на Алианса във Вашингтон, а и след нея. Събитието започва днес, 9 юли, и ще продължи до четвъртък, 11 юли.
Още: Украйна във фокуса на НАТО: Пътят към победа над Путин
Какво трябва да направи НАТО за България и за източния фланг?
Независимо от политическите реалности, НАТО трябва да признае въздействието, което нередностите в тези страни (гореизброените - бел. ред.) могат да окажат върху цялостното му функциониране. Няма да е достатъчно да се признае естеството и интензивността на заплахата. Лидерите на НАТО трябва да се ангажират да противодействат на всякакви външни опити за подкопаване на тяхното единство по ключови въпроси, свързани с оценката на заплахите и колективната отбрана. Използване на възможностите на НАТО за подпомагане противодействието на влиянието на пропагандата и дезинформацията на източния фланг и отвъд него ще бъде от решаващо значение, пише в доклада.
Още: Финландският премиер: Русия е постоянна заплаха за ЕС
Още: След нападението в Казан: Путин се закани с унищожителен отговор
НАТО трябва да използва всичките си възможности за разширяване на съвместните способности за киберзащита и защита на критичната инфраструктура, включително подводните кабели, гласи още документът на GLOBSEC.
Още: НАТО има нужда от 35 до 50 бригади, за да се защити от Русия
Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Тъй като агресията на Русия срещу Украйна с помощта на голямо количество дронове и управляеми ракети продължава, източният фланг ще търси най-конкретни резултати по отношение на защитата и, ако е необходимо, отбраната на източната граница на НАТО. Ротационният модел за противовъздушна отбрана, приет във Вилнюс, остава силен сигнал само ако на разположение останат достатъчно способности, припомнят от мозъчния тръст едно от решенията на миналогодишната среща на върха на Алианса в Литва.
Още: Германия се готви за хибридна атака от Русия
Снимка: Getty Images
На източната граница трябва да има достатъчни способности, предназначени за наблюдение и разузнаване, за да се осигури осведоменост в реално време за възможни заплахи, които преминават на територията на съюзниците.
Още: Украйна ще получи обещание за "бъдеще в НАТО"
Последните месеци показаха, че Русия във все по-голяма степен е готова да използва подривни операции, за да повлияе на населението на страните членки на НАТО. Целта е то да се усъмни в ползите от продължителната подкрепа за Украйна. Москва иска и потенциално да възпрепятства доставки на оръжие за Киев. На срещата на върха ще се чакат силни сигнали за защита на държавите членки, пише в доклада.
Доверието на българите у НАТО не е на нужното ниво
Докато в някои страни от източния фланг членството в НАТО може да се разглежда като ясен фактор, който прави разликата между войната и мира, в други това може да не е така. Според последните проучвания на GLOBSEC Trends - в България и Словакия има остра нужда от стратегически послания от името на Алианса. Дори ако доверието във възпиращата сила на НАТО в тези две страни (България: 59%, Словакия: 62%) се вдига постепенно, е необходимо да се направи повече, за да се доближат те до средното ниво за останалите страни от Алианса. Процентът на източния фланг на НАТО е в рамките на около 80 на сто.
59% от българите смятат, че страната ни трябва да остане част от НАТО. По този показател България се нарежда на предпоследно място, като само в Словения процентът на желаещите е по-нисък – 58 на сто, сочи проучване на Алианса, публикувано преди дни. Най-високият процент е отчетен в Албания, където 98% от анкетираните са отговорили положително на въпроса.
Вижте още статистика: Българите подкрепят оставането в НАТО
НАТО трябва да затвърди присъствието си по източния фланг
Съюзниците имат възможност да покажат, че са готови да вървят напред, когато става въпрос за изпълнение на поставените амбиции, пише в доклада на GLOBSEC. Силен показател за тяхната ангажираност ще бъде проявата на политическа воля да отделят повече от 2% от БВП за отбрана - въпреки бюджетния и политическия натиск на национално равнище.
Припомняме, че страната ни ще постигне цел от 2 процентни пункта от брутния вътрешен продукт, отделени за отбрана, през 2024 г.
На срещата на върха на НАТО се очаква Алиансът да затвърди ангажимента си за засилено присъствие на източния фланг. Осемте бойни групи в България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария и Румъния са добре установени и се попълват с жива сила и оборудване, за да може в най-кратки срокове да се премине към ниво бригада, отчита GLOBSEC.
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
Освен подновения ангажимент за поддържане на присъствието, ученията за разгръщане на силите ще бъдат внимателно наблюдавани на предстоящата среща на върха в САЩ. Възможността за бързо придвижване на големи военни формирования на територията на Алианса, както е видно от мащабните учения Steadfast Defender, трябва да бъде представена, за да се запази надеждността на възпирането от страна на НАТО, пише още в доклада.
Още: Главчев за НАТО и "кеша" за Украйна: "Няма как България да се превърне в безсрочен донор" (ВИДЕО)
