Обхватът на прокремълската дезинформационна кампания струва между 600 млн. и 1 млрд. щадски долара на година. В същото време Русия е инвестирала 191 млн. долара в социалната мрежа Twitter за разпространение на дезинформации. Това стана ясно по време на днешната конференция "Европа срещу дезинформацията: реална заплаха ли е кривата краставица за европейския проект?", организирана от Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България).
Механизмите за борба с дезинформацията са класическите - просто да бъдем журналисти, заяви пред Actualno.com Мария Черешева, заместник-председател на АЕЖ-България. "Всеки човек вече сам е източник и медия. Ето защо е много важно да проверяваме откъде идва информацията", коментира още Черешева. По думите ѝ журналистите оперират в условия на буря, а тя има вече множество канали и инструменти, чрез които да се разпространява. "Не всичката дезинформация идва от политически или геополитически интереси. Много често това е мотивирано от чисто икономически интереси. Когато имаш възможност от социалните мрежи да изкараш едни бързи пари, разпространявайки невярна информация, защо не", отбеляза Черешева.
Според нея свръхрегулацията на медии и особено на една среда, която дава свобода, би могла да предизвика обратния ефект. Тези дебати текат не само в Европа, но и у нас с идеята за Закон за медиите, който да обхване всички медии. "Аз лично съм на мнение, че просто трябва самата медийна среда да се адаптира по-добре и да прави по-добра журналистика, за да информира хората. Не мисля, че един закон ще реши проблема", поясни Черешева.
"Не само в България журналистиката изживява тъжни времена. Фалшивите новини се превърнаха в основна тема по време и след президентската кампания на САЩ, видяхме какво се случи с Brexit", подчерта Ирина Недева, председател на АЕЖ-България.
По думите ѝ в името на сензация, бърза печалба или политическа манипулация, медиите си позволяват да изкривяват реалността. "Виждаме, че фалшивите новини се превърнаха и в начин политическите партии да се атакуват помежду си", посочи още Недева.
Дезинформацията и пропагандата на Кремъл
По време на форума бяха представени примери за прокремълска информационна пропаганда в редица информационни сайтове и социални мрежи.
Ида Еклунд Линдвал от звеното за борба с дезинформацията на Европейската служба за външна дейност показа подробности за дезинформационните методи, чрез които работи Руската федерация. Стана ясно, че обхватът на прокремълската дезинформационна кампания струва на руските данъкоплатци между 600 милиона и 1 милиард щадски долара на година.
300 милиона евро се предоставят на медиите "Россия сегодня" и RT (Russia Today), като последната оперира в 100 страни по света. Ида Линдвал посочи, че Русия е инвестирала 191 милиона щадски долара в социалната мрежа Twitter като част от дезинформационната си кампания.
Създаване на фалшиви акаунти във Facebook, "Фабрики за тролове" и пропагандни съобщения също попадат в дезинформационната платформа на Москва.
Линдвал посочи, че т. нар. "хибридна война" има няколко съставни части: въздействие, разделяне и дезориентация на населението, както и парализиране на вземането на адекватни решения от страна на политическите елити.
Според доклада на Линдвал, основният подход, който търси Москва, е контрол на информацията и широко разпространение на идеята за руското величие. Що се касае до влиянието навън, то е свързано със "замърсяване" на информационната среда с дезинформация и подкопаване на доверието в правителствата на чужди държави.
Фалшивите новини и вотът на избирателите
Журналистът от френския вестник Libération и член на екипа на Correctiv.org Жак Пезе разказа за отразяването на френските и германските избори, като подчерта, че фалшивите новини по време на кампанията и в деня на самото гласуване всъщност не са имали очаквания ефект върху избирателите.
Като човек, който професионално се занимава с проверка на фактите, Пезе посъветва винаги да се правят опити за идентификация на механизма на дезинформацията - откъде идват фалшивите новини, кой ги разпространява и т.н. Той посочи, че всеки член на екипа по проверка на фактите, с който работи, има специфична роля като всъщност става дума за огромен труд в търсене на неверни истории с надеждата те да бъдат уловени, преди да добият популярност.
Жак Пезе подчерта, че след президентските избори в САЩ, френските и немските медии са обърнали фокуса върху теми, свързани с фалшивите новини и чуждестранното влияние върху вътрешните работи на дадена страна.
Текст и снимки: Румен Скрински
