Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Демографски ад в ЕС: С колко милиона ще се стопи населението до 2100 г.

04 април 2023, 14:27 часа • 3317 прочитания

Европейският съюз е на прага на голяма демографска криза, като новите прогнози сочат значително намаляване на населението до края на века.

Още: Руски военнопленник за севернокорейските войници: Жестоки са и стрелят по всичко, което се движи (ВИДЕО)

Още: Зеленски: Украйна не се отказва от НАТО

Оценките на Евростат сочат, че до 2100 г. населението на блока може да намалее с 6%, или 27,3 милиона души.

След две години на спад, дължащ се на пандемията COVID-19, населението на ЕС започна да се възстановява през 2022 г. Според оценки в началото на тази година е достигнало 451 млн. души, предава Евронюз. Този ръст до голяма степен се дължи на масовия приток на украински бежанци, последвал нахлуването на Русия в страната.

Сега последният доклад на статистическата служба на ЕС прогнозира, че населението на блока ще продължи да нараства, като достигне своя връх от 453 млн. души през 2026 г., преди да намалее до 420 млн. души през 2100 г. Прогнозата е изготвена въз основа на моделите на раждаемост, смъртност и миграция на континента.

Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)

Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)

Европа през 2100 г.: какво е бъдещето?

Пирамидата на населението през 2100 г. предвижда намаляване на броя на населението и застаряване. Делът на децата, младежите под 20 години и хората в трудоспособна възраст ще намалее, докато този на хората на 65 и повече години ще нарасне.

През 2100 г. хората на възраст 65 и повече години ще представляват 32% от населението в сравнение с 21% през 2022 г.

В резултат на това прогнозираната пирамида на населението ще изглежда много по-тежка на върха от днешната: ще има повече хора на възраст над 80 години, отколкото хора под 20 години.

ОЩЕ: Вижте с колко ще намалее населението на ЕС до 2100 г.

Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен

Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)

Прогнозите идват, след като по-рано тази година Китай влезе в заглавията на вестниците, отбелязвайки първия си спад на населението от шест десетилетия насам. Според данните, публикувани от Националното статистическо бюро, в края на 2022 г. Китай ще има 1,41 млрд. души, което представлява спад с 850 000 души, тъй като смъртните случаи са повече от ражданията. Раждаемостта в Китай не само намалява, но и населението застарява, а експертите предупреждават, че това ще доведе до мрачен демографски коктейл, който ще намали работната сила на страната, ще изтощи пенсионната ѝ система и може да има сериозни икономически последици далеч отвъд границите ѝ.

  • Какъв е коефициентът на плодовитост в Европа?

Коефициентът на плодовитост в Китай е спаднал до 1,15 деца на жена през 2021 г., което е далеч под нивото на заместване от около 2,1 живородени деца на жена, необходимо за осигуряване на стабилно население при липса на миграция.

Струва си да се отбележи, че нито една държава от ЕС няма коефициент на плодовитост над този праг.

Средният коефициент на плодовитост в ЕС - 1,53 живородени деца на жена през 2021 г., малко по-висок от този през 2020 г. - 1,50, но е по-нисък от 1,57 през 2016 г.

Най-ниските общи коефициенти на плодовитост през 2021 г. са регистрирани в Малта (1,13 раждания на жена), Испания (1,19) и Италия (1,25). Най-добре по този показател е Франция със среден коефициент на плодовитост от 1,84, следвана от Чехия (1,83), Румъния (1,81) и Ирландия (1,78). В България коефициентът е 1,58.

Въпреки това в някои страни от ЕС, в които раждаемостта е под нивото на заместване, населението продължава да нараства. Във Франция, например, населението нараства през последните 20 години заради миграцията и увеличаването на продължителността на живота.

  • Раждания, смъртни случаи и миграция

Естественото изменение на населението в ЕС е отрицателно от 2012 г. насам, което означава, че в продължение на повече от десетилетие смъртните случаи са повече от ражданията.

ОЩЕ: Каква е покупателната способност на българите, измерена в хранителни стоки? 

От 2011 г. насам нарастването на населението на ЕС се дължи на нетната миграция и статистическите корекции. През 2020 г. и 2021 г. обаче нетната миграция не компенсира отрицателното естествено изменение на населението в ЕС и в резултат на това общото население на ЕС се сви.

Когато броят на имигрантите е по-голям от броя на емигрантите, се наблюдава положителен нетен миграционен коефициент.

ЕС и Китай имат различна миграционна динамика. През 1960 г. нетните миграционни коефициенти на Китай и ЕС са били приблизително сравними и са очертавали сходна картина: по това време повече хора са емигрирали, отколкото са се придвижвали.

Данните на Световната банка обаче показват драстично различна траектория през следващите десетилетия. През 2021 г. коефициентът на нетна миграция в ЕС е +910 755 души, докато в Китай той е -200 194 души.

  • Ще намалее ли населението на всички държави от ЕС?

Въпреки прогнозираното намаляване на населението на ЕС до 2100 г., в някои държави членки се очаква населението да нарасне, отчасти поради миграцията. Това са Белгия, Чехия, Дания, Дания, Ирландия, Франция, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Швеция и Исландия.

  • Населението на ЕС живее по-дълго и застарява

Делът на населението на възраст 65 и повече години вече се увеличава във всяка държава членка на ЕС и всъщност изпреварва значително Китай, където той е около 13%.

Според последните налични данни държавите с най-голям дял на населението на възраст 65 и повече години са Италия (22,5%), Финландия (22,7%), Гърция (22,5%), Португалия (22,4%) и Германия (22%). В България е 21,7.

ОЩЕ: Рекорден ръст на населението в Исландия

През последното десетилетие страните, които отбелязват най-голямо увеличение на дела на населението на 65 и повече години, са Финландия с увеличение от 5,2 процентни пункта (пр.п.), след това Полша (5,1 пр.п.) и Чехия (4,6 пр.п.). За ЕС като цяло се наблюдава увеличение от 3 процентни пункта.

Според прогнозите на Евростат през 2100 г. лицата на възраст между 65 и 79 години ще представляват 17% от общото население на ЕС, докато в началото на 2022 г. този дял е 15%. Делът на лицата на възраст 80 и повече години също се очаква да се увеличи повече от два пъти - от 6% до 15%.

От друга страна, делът на децата и младежите (на възраст от 0 до 19 години) се очаква да намалее от 20% през 2022 г. до 18% през 2100 г. По подобен начин се очаква делът на хората в трудоспособна възраст (20-64 години) да намалее от 59% на 50%.

В ЕС очакваната продължителност на живота при раждане се е увеличила бързо през последното столетие - от 69 години през 1960 г. до 80,1 години през 2021 г. ЕС обяснява това с няколко фактора, включително намаляване на детската смъртност, повишаване на жизнения стандарт, подобряване на начина на живот, по-добро образование и напредък в здравеопазването и медицината.

След пандемията COVID-19 обаче показателят намалява от 81,3 години през 2019 г. до 80,4 години през 2020 г. и 80,1 години през 2021 г. Само в четири държави членки на ЕС, не е регистрирано намаление на средната продължителност на живота: Дания, Естония, Финландия и Кипър.

  • Кои държави от ЕС имат най-младото население?

Според данните за 2021 г. населението в трудоспособна възраст, определяно като лица на възраст от 15 до 64 години, представлява над 64 % от населението на ЕС.

Над 10% от населението на ЕС е на възраст между 15 и 24 години, над 32 % е на възраст между 25 и 49 години, а почти 21% е на възраст между 50 и 64 години.

През 2021 г. средната възраст на населението на ЕС ще бъде 44,1 години, в сравнение с 41,6 години през 2011 г.

Очаква се тази медианна възраст да продължи да се увеличава и през 2100 г. да достигне 48,8 години. Това означава, че половината от населението на ЕС ще бъде по-възрастно от 48,8 години, а другата половина ще бъде по-млада.

През 2021 г. най-ниската медианна възраст е в Кипър - 38 години, а най-високата - в Италия - 47,6 години.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Елена Страхилова
Елена Страхилова Отговорен редактор
Новините днес