Чешки музей връща на собствениците партитура на Бетовен, спасена от нацистите

Уникално произведение на Лудвиг ван Бетовен най-накрая ще бъде върнато на наследниците на първоначалните му собственици, предава Евронюз.

Още: Германия се готви за хибридна атака от Русия

Още: По-малко от 10 дни по-късно: Позната руска петролна рафинерия пак гори (ВИДЕО)

Ръкописът се озовава в архивите на Моравския музей в чешкия град Бърно, за да бъде предпазен от кражба от нацистите, тъй като Печек, някога най-богатата фамилия в Чехословакия преди Втората световна война, бягат от страната, за да се спасят от Холокоста.

Музеят съхранява повече от 80 години в своите колекции ръкописа на четвъртата част от струнния квартет в си-бемол мажор, оп. 130 - високо ценен късен квартет на немския композитор.

Сега местният закон за реституция на откраднатото от нацистите имущество прави връщането възможно.

Още: Албания казва край на ТикТок, но все още не завинаги

Още: Германската полиция разкри подробности за нападението в Магдебург

За първи път уредниците на Моравския музей излагат партитурата за пет дни, преди да бъде предадена на семейство Печек.

"Самият предмет има увлекателна история ", казва кураторът Симона Синдларова. "Тя отразява историята на Централна Европа през последните 200 години."

Лъжата пред нацистите с високи залози дава резултат и спасява ръкописа

Не са известни подробности за това как семейството, чието богатство идва главно от минната индустрия и бизнеса в банковия сектор, се сдобива с произведението след Първата световна война.

Още: Петролният разлив в Керченския пролив е вече 54 километра (ВИДЕО)

Още: Серия от взривове в завод за барут в Казан след атака с дронове (ВИДЕО)

Бетовен композира квартета от шест части през 1825-26 г. като част от работата си по серия късни квартети, поръчани от руския княз Николай Галицин.

Премиерата е през март 1826 г. във виенския Музикферайн.

Понастоящем музеи, архиви и библиотеки в пет държави, сред които Чехия, Франция, Германия, Полша и САЩ, притежават близо 300 страници от ръкописа.

Известно е, че преди Печек да стане собственик, Бетовен, който умира през 1827 г., дава 4-та част на секретаря си Карл Холц, а поне двама други частни собственици във Виена я придобиват по-късно.

Опитът да се изпрати произведението в чужбина по пощата по молба на семейство Печек през март 1939 г. се проваля по време на нацистката окупация на Чехословакия, привличайки вниманието на Гестапо.

Именно тогава "експертът от Моравския поземлен музей е повикан, за да провери автентичността на ръкописа", обяснява Синдларо

"Той признава веднага истинността му, но за да го предпази от окупаторите, той и другите участници отричат да е автентичен."

Лъжата, която можела да му струва скъпо, проработила и германците позволили на музея да запази експоната в колекциите си.

Повечето от предприятията и имуществото на семейството са конфискувани от нацистите и национализирани от комунистическия режим след войната.

От дома си в САЩ Франц Печек се опитва да си върне партитурата, но усилията му се оказват напразни на фона на следвоенното разделение на Европа и спускането на Желязната завеса.

В крайна сметка на 3 август е подписано споразумение за прехвърляне на собствеността от музея на наследниците.

"Абсолютно, тя по право принадлежи на Печек. Въпросът е какво ще стане по-нататък. Налице е нова глава от тази завладяваща колекционерска история ", казва Синдларова.

Такъв щастлив край не винаги е бил възможен.

По-рано тази година базираната в Лондон Комисия за заграбените произведения на изкуството в Европа заключи, че "въпреки декларацията от Терезин (Терезиенщад) за реституираните произведения на изкуството, перспективата за връщане на заграбените произведения на изкуството е далечна".

Комисията направи преглед на напредъка, постигнат след приемането на необвързваща резолюция през 2009 г., в която делегати от над 40 държави призоваха правителствата да положат всички усилия за връщането на незаконно конфискувани бивши еврейски общински и религиозни имоти.

Комисията също така препоръча на всички държави да се заемат с въпроса за частните сгради и земи, незаконно завзети от нацистите и техните сътрудници.

Нейните насоки насърчават улесняването на чуждестранните граждани да претендират за връщане на собствеността.