Българи се топят на жегата по строежи, румънки са принуждавани да проституират, виетнамки работят по 12 часа на ден в салони за красота. Колко струва стоката "човек" в Германия и защо политиката е безсилна, разказва изданието Deutsche Welle.
Берлин, Лихтенберг. Западнал панелен блок с множество входове, пред които се търкалят безброй найлонови торбички и други отпадъци. Надписите на звънците са написани на ръка, а имената по тях звучат азиатски: Нгуен, Ли, Лим - все по три имена на звънец. Берлинската полиция познава този блок добре и знае, че редовно пред него спират бусове, пълни с нова „стока" – по правило виетнамци без документи за самоличност, които работят при робски условия, за да „върнат" парите, които трафикантите на хора уж са инвестирали, за да ги докарат на работа в Европа.
Понятието "търговия с хора" би трябвало да звучи като анахронизъм. Но в Германия през 2019 година явлението си остава широко разпространено престъпление. Статията търси отговор на въпроса защо германските власти не успяват да се справят с този проблем. Един от най-разпространените примери е от сектора на услугите. През последните месеци полицията в Германия е извършила проверки в много козметични салони, където почти винаги служителите се натъквали на млади жени, обикновено виетнамки, работещи като маникюристки и фризьорки - без разрешително за работа или престой.
Често жените работят по десет и повече часа на ден, дишайки отровни изпарения, а не получават дори минималната почасова надница, която работодателите са задължени да плащат. При проверката на 27 подобни салона за красота в Кьолн полицията е установила редица закононарушения, открити са били 26 жени без разрешение за престой, пет от които дори са били малолетни, пише още авторитетното издание Die Welt.
Търговията с хора процъфтява
Жертвите на този вид търговия с хора често са тийнейджъри, четем по-нататък в статията. Властите ги предават на службите за защита на децата, а те ги настаняват в социални домове. Само след няколко дни обаче тези деца и младежи, често от виетнамски произход, изчезват оттам и се връщат в познатото си обкръжение от сънародници. "В крайна сметка семействата им са ги изпратили в Германия, за да изкарват пари", отбелязват полицейски инспектори. Наскоро общественото радио Берлин-Бранденбург съобщи, че от 2012 година до днес само в района на Берлин от различни социални институции са изчезнали 474 подобни малолетни.
В Германия нелегалната търговия с хора процъфтява, твърдят следователи от криминалните служби и прокуратурата. Жертвите далеч не са само виетнамци. Най-сериозен е този проблем в сферата на проституцията. Много жени от Югоизточна Европа биват продавани на престъпни групи в Германия, които ги принуждават да продават тялото си в публични домове или на улицата. Сводниците им отнемат паспортите и ги заплашват, че ако оказват съпротива, ще отмъстят на техни роднини. Познати са и други видове търговия с хора. По строежите в Германия или в месопреработвателната промишленост масово има случаи на експлоатация на работна ръка.
Мъже от България и Украйна биват примамвани с фалшиви обещания за добри заплати. Вече на място обаче се оказва, че трябва да работят от ранни зори до късна вечер за по 2-3 евро на час. Нерядко жертвите на трудова експлоатация нямат дори сносна квартира - спят по строежите или в препълнени и порутени жилища. Често пъти те нямат шанс да се върнат в родината си, тъй като не разполагат с достатъчно пари, за да си купят билет за обратно връщане.
Трудно е да се установи какви са мащабите на явлението в Германия, отбелязва Die Welt и цитира последните официални данни от 2017 година, когато са били заведени общо 338 съдебни дела за търговия с хора. Наблюдатели обаче посочват, че тези случаи са само една незначителна част от действителните случаи на експлоатация. Нещо повече: властите в Германия явно срещат все по-големи затруднения да се справят с проблема. Американският държавен департамент публикува наскоро редовния си годишен доклад за разпространението на търговията с хора по света, в който критикува Германия за това, че "не покрива изцяло и минималните стандарти за противодействие срещу явлението".
Съдебната система е „беззъба"
Най-големият проблем, който установяват американците, гласи: германската съдебна система е прекалено „беззъба" и не може да стресне извършителите: много рядко полицията успява да арестува трафикантите на хора, а дори и да успее да ги хване, следствията срещу тях обикновено завършват без резултат. В редките случаи, когато все пак се произнесе присъда, много от извършителите въпреки това не влизат в затвора, а се отървават с парични глоби или условни присъди.
От Правосъдното министерство отхвърлят обвиненията, като посочват, че в Германия се спазват европейските стандарти. От други федерални министерства обаче признават, че Германия среща трудности със справянето с този проблем. Една от тях е свързана с недостатъчния брой на следователите в полицията и прокуратурата, както и на съдии, които да са добре запознати с особеностите на този вид престъпност. Затова голяма част от извършителите оставали ненаказани.
