Бившият германски тенисист Борис Бекер призна изцяло вината си по делото за личен банкрут в първото си публично интервю след освобождаването от затвора. "Разбира се, че бях виновен. Може би не показах достатъчно разкаяние на подсъдимата скамейка", заяви 55-годишният Бекер за телевизия "Сат 1", цитиран от БГНЕС.
Трикратният шампион на "Уимбълдън" призна, че адвокатите са направили всичко възможно "да спасят живота ми". Той е бил съветван какво точно да говори при даването на показанията. "Нещата можеха да се развият и по-добре за мен, но можеше да стане и по-лошо", коментира той развоя на делото.
Бекер беше осъден на 2,5 години затвор от лондонски съд заради укриване на имущество за милиони евро в процедурата по обявяване на личен фалит. Той беше освободен след 8 месеца зад решетките през миналата седмица и беше депортиран в Германия.
"Мисля, че в затвора преоткрих човека в себе си. Този, който някога бях. Научих много тежък урок. Много скъп и болезнен. Всичко това ме научи на нещо изключително важно и добро. А някои неща се случват с причина", каза Бекер.
"В затвора ти си никой. Просто един номер. Моят беше A2923EV. Никой не се обръщаше към мен с Борис. Бях просто един номер. На никой не му пукаше кой към", допълни той.
Бившият номер 1 в световната ранглиста по тенис, който беше видимо отслабнал, призна, че за първи път в живота си е гладувал истински зад решетките. "Загубих около 7 килограма. За първи път в живота си усетих глада. Лягах си гладен. Мислех, че съм изпитал всичко за своите 54 години, но това беше нещо ново", каза Бекер, който добави, че от месеци не е пил алкохол или пушил цигари.
Той призна, че животът затвора може да бъде опасен и изтъкна две ситуации, в които се е страхувал за оцеляването си. Германецът обясни, че в първите си седмици в лондонския затвор Уондсуърт съкилийник се е опитал да го изнудва, но другите затворници са го защитили. Впоследствие Бекер е преместен в Хънтърком в Оксфордшър - затвор за чуждестранни граждани с по-лек режим. В тази институция той е имал "спречкване с друг затворник, който искаше да ме убие". И в тази ситуация други затворници се намесили и го спасили.
Бекер, който на няколко пъти по време на интервюто избухваше в сълзи, изрази голямата си благодарност към семейството си и неговата приятелка Лилиан Де Карвальо Монтейро, която през цялото време го е подкрепяла. "В нито един момент не усетих, че нещата се разпадат или че тя ще загуби търпение, желание и любов", каза германецът и добави, че в този труден за него период се е сближил много с трите си пораснали деца.
Той не планира да остане в Германия, тъй като е много разпознаваем в родината си. Преди Великобритания Бекер живееше в Маями (САЩ), но призна, че би се преместил и в Дубай, където много му харесва.
"Имам идеи, но искам да бъда по-внимателен с въпросите за бъдещето ми. Сега се чувствам развълнуван, мотивиран съм и искам да работя", каза Бекер.