По отношение на интервюто на представителя на посолството на Армения в България Сатеник Зирекянц, публикувано на www.actualno.com на 6 август 2020 г., бих искал да обърна вниманието на вашите читатели към позицията на Азербайджан относно уреждането на арменско-азербайджански нагорно-карабахски конфликт. Това пише в специално писмо до Actualno.com съветникът по консулските въпроси на азербайджанското посолство в България Канан Маммадов.
По най-важния момент в азербайджанската позиция - дали Азербайджан е готов да удари по арменската АЕЦ "Мецамор", г-н Маммадов коментира така: "Азербайджанската страна вече е информирала генералния директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), че изказванията на Министерството на отбраната на Азербайджан трябва да се разглеждат в контекста на преднамерен обстрел от въоръжените сили на Армения на цивилното население в граничните райони на Азербайджан, включително чрез използване на неизбирателен артилерийски огън, което причини сериозни щети на гражданската инфраструктура, включително жилищните сгради, и доведе до смърт и наранявания сред цивилните. Тези изявления са направени в отговор на съобщенията в медиите, че арменската страна счита язовир Мингачевир в Азербайджан за военна цел". Г-н Маммадов уверява и, че Азербайджан използва военна сила само в съответствие с член 51 от Устава на ООН.
Конфликтът днес
Според азербайджанската позиция, Армения нарушава условията на примирието за Нагорни Карабах. Не може да има примирие, когато е в интерес на Армения, а то да бъде нарушавано, когато не е, казва г-н Маммадов. И добавя, че "военният анализ" на действията в региона на Товуз посочил провокация на Армения и арменски военни операции с артилерия в районите Шахбуз и Джулфа. "Армения твърди, че Азербайджан е нападнал арменски позиции с лек автомобил УАЗ. Това е немислимо твърдение. Ако азербайджанската страна би искала да атакува, тя нямаше да използва УАЗ, а щеше да се възползва от мощните, разрушителни инструменти в арсенала на своята армия", заяви г-н Маммадов.
Историята
Предвид казаното от г-жа Сатеник Зирекянц, г-н Маммадов оспорва твърденията ѝ за арменските претенции за Нагорни Карабах със следните аргументи: "Държавата Урарту, съществуваща през IX-VI век пр. н.е., не е моноетническа държава, в надписите на асирийския цар Салманасар I се посочва, че "страната Уруатри" се състои от 8 държави и 51 град, а в надписите от периода на Тукулти-Нинурта I се състои от 43 кралства. Друг момент е, че, ако идването на арменците от Балканите в Мала Азия се датира от VIII в. пр. н.е., как те биха могли да създадат държавата Урарту през IX в. пр.н.е.? За преместването на арменците от Тракия в Мала Азия през VIII в. пр. н.е. пише известният арменски изследовател Николай Адонч в книгата си, публикувана още през 1912 година. Сравнявайки с най-новата история, Урарту беше толкова арменска държава, колкото би могло СССР, в състав на който влизаха 15 републики, да бъде арменска държава".
"Регионът Нагорни Карабах в Азербайджан е част от географския район, наречен Карабах (Qarabağ). Името на тази част на страната се състои от две азербайджански думи - "qara" (черен) и "bağ" (градина). Географският район на Карабах обхваща земите между река Араз на юг до река Кура на север и от кръстовището на река Кура и Араз на изток към източните вериги на Малък Кавказ на запад", обясни още г-н Маммадов.
Регионът винаги е бил и ще остане неотменна част от Азербайджан, добавя азербайджанският дипломатически представител и каза следното по отношение на връзката "Сталин": "С решението си от 5 юли 1921 година Кавказкото бюро на Руската комунистическа партия реши да остави Нагорни Карабах в Азербайджанската ССР, като определено не го прехвърля на Азербайджан, както претендира арменската страна. Това решение не е взето от самия Сталин, а по-скоро от колективен орган, Кавказкото бюро, в чийто състав участват само двама азербайджанци, няколко арменци, както и представители на други националности. Статутът на Нагорни Карабах като автономна област на Азербайджанската ССР е установен в Конституциите на СССР от 1936 и 1977 г. Автономията има редица права, които на практика гарантират, че специфичните нужди на нейното население ще бъдат задоволени.
Съгласно член 78 от Конституцията на СССР границите между съюзните републики могат да бъдат променяни само по взаимно съгласие на съответните републики, при условие че са одобрени от СССР. Тази разпоредба е включена и в конституциите на Азербайджанската ССР и Арменската ССР. В отговор на обръщението от 20 февруари 1988 г. за предаването на Нагорни Карабах от Азербайджан към Армения, Върховният съвет на Азербайджанска ССР и Върховният съвет на СССР издават решения съответно на 17 юни и 18 юни 1988 г., като отхвърлят обръщението като незаконно".
"От особено значение в това отношение е декларацията за процеса на дезинтеграция в Съветския съюз, приета от Европейския съвет на 10 декември 1991 г., в която той подчертава важността на спазването на разпоредбите на Заключителния акт от Хелзинки и припомня, че "... според тези разпоредби границите на всички държави в Европа са неприкосновени и могат да бъдат променяни само по мирен път и по споразумение". По-късно, в своите Указания за признаването на нови държави в Източна Европа и в Съветския съюз, които осигуряват обща политика в областта на признаване на държавите, особено от бившия СССР, Европейският съвет повтаря изискването за "зачитане на неприкосновеността на всички граници, която може да бъде променяна само по мирен път и с общо съгласие", твърди г-н Маммадов.
"Претенциите за самоопределяне (бел. ред. - които Азербайджан вижда в позицията на Армения) са неустойчиви, когато са придружени от нарушаване на международното право, в частност на неговите императивни норми (jus cogens), като тези, забраняващи заплаха или използване на сила срещу суверенитета и териториалната цялост на държавите. Тъй като територията не може да бъде придобита чрез незаконно използване на сила, държавите са задължени да не предоставят юридически доверие – признаване на властта над територията – на незаконното придобиване. Тази позиция е ясно заявена от Международния съд на ООН и последователно следвана в държавната практика. В своите единодушно приети резолюции 822 (1993 г.), 853 (1993 г.), 874 (1993 г.) и 884 (1993 г.), Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации не само не споменава „хората на Арцах“ и неговото "право на самоопределяне", а по-скоро осъжда използването на сила срещу Азербайджан и окупацията на неговите територии", гласи още официалната позиция на Азербайджан, подписана от г-н Маммадов.
