Посещението на американския президент Джон Ф. Кенеди в Германия през юни 1963 г. е било очаквано с огромно нетърпение. След неговото встъпване в длъжност през 1961 г. дипломатическите отношения със САЩ са обтегнати заради сдържаната политика на Кенеди спрямо Съветския съюз - едно политическо решение, чиито последици се усещали най-силно именно в разделения Берлин.
Още: Изпълнено обещание: Киев получи от Германия ракетни установки и системи за ПВО
Още: Нарушава традицията: Чарлз III ще отправи коледното си послание от параклис
Въпреки това, когато Кенеди пристига на четвъртия ден, след като e посетил тогавашната столица Бон, Кьолн, Франкфурт на Майн и Висбаден, той е посрещнат от невиждано множество. На 26 юни 1963 г. над един милион души приветстват американския президент по улиците на Западен Берлин. Кенеди е въплъщение на надеждата, а държавната визита съвпада с 15-годишнината от началото на "въздушния мост" - спасителната мисия, с която Западът отговаря на Берлинската блокада.
Предисторията е следната. На 24 юни 1948 г. Съветският съюз прекъсва пътищата за снабдяване на Западен Берлин по суша и вода. С този си ход Москва цели да получи власт върху онази част от града, която е окупирана от западните войски. Съюзниците, водени от САЩ, отговарят още същия ден и започват да снабдяват Западен Берлин с храна, други провизии и въглища с военни самолети. Операцията става известна като "въздушният мост", а самолетите стават известни сред двумилионното население на Западен Берлин като "стафидените бомбардировачи". Съветската блокада приключва чак на 12 май 1949 година.
Надежда и благодарност
Още: Рюте: НАТО трябва да засили отбранителното производство
Още: За първи път: Британски войници тестваха успешно радиовълново оръжие - убиец на дрон
При посещението на Кенеди жителите на Западен Берлин отново засвидетелстват своята признателност за въздушния мост. Когато той пристига там, вече е започнал немислим за онова време политически обрат - западната част на града е опасана със стена. Населението свързва посещението на американския президент с надеждата за свобода и край на разделението, засегнало семейства и приятели. Визитата на Кенеди е послание, че САЩ няма да се откажат от Западен Берлин.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Зеленски: Словакия плаща със суверенитета си за евтин руски газ, Фицо помага на Путин
Още: Глобална екокатастрофа: Петролният разлив в Керченския пролив задушава руското крайбрежие (ВИДЕО)
По-рано са се появили съмнения в това. През август 1961 г., когато Съветският съюз започва да строи стената, новоизбраният президент Кенеди не се намесва. Историците предполагат, че той е виждал опасност от ядрена война и е смятал съветския лидер Никита Хрушчов за непредсказуем.
Преди речта си пред кметството на Шьонеберг, тогава официалната резиденция на управляващия кмет Вили Бранд, Кенеди прави триумфална обиколка на града с кола. Той преминава покрай ликуващите хора в Западен Берлин в открит автомобил заедно с Бранд и канцлера Конрад Аденауер.
Ехото на вековете: "Аз съм берлинчанин"
Още: Коледното послание на Кейт Мидълтън, което накара всички да се замислят
Още: Артилерията на Путин ще замлъкне без севернокорейските снаряди и боеприпаси
След като се спира при Бранденбургската врата и контролно-пропускателния пункт "Чарли", където през есента на 1961 г. се изправят едни срещу други американски и съветски танкове, държавният кортеж пристига в кметството около 13:00 часа.
От подиум пред входа Кенеди благодари на Аденауер и Бранд. След това той отдава почит на генерал Лушъс Д. Клей, който като военен губернатор на американската окупационна зона е бил отговорен за Берлинския въздушен мост.
После президентът изрича фразата, която влиза в учебниците по история: "Днес в свободния свят най-гордото послание е: "Ich bin ein Berliner" (Аз съм берлинчанин). Тълпата е ентусиазирана и скандира: "Кенеди, Кенеди". Издигнат е и плакат "Кога ще падне Стената?".
Легендарната фраза на Кенеди всъщност е ехо от думите на римския философ и политик Марк Цицерон: "Аз съм римски гражданин". Онова, което в древността е символизирало специалните права на жителите на Рим, е трябвало да изрази безграничната солидарност с жителите на Западен Берлин. Твърди се, че идеята за това осенила Кенеди в Белия дом само дни по-рано.
Според американският президент всеки, който твърди, че комунизмът не представлява опасност или че дори ще бъде политическата система на бъдещето, трябва да дойде в Берлин: "Свободата е свързана с много трудности и демокрацията не е перфектна. Но никога не ни се е налагало да издигаме стена, за да задържаме хората си, да ги предпазваме от това да ни напуснат", казва още той.
"Всички свободни хора са граждани на Берлин"
Стената, разделяща Берлин, е отговорът на СССР на масовото напускане на граждани на ГДР. Твърди се, че между 1949 г. и 1961 г. 2,8 милиона души са избягали във Федералната република заради политически преследвания или липсата на икономически перспективи.
Кенеди припомня за личните съдби и семействата, разделени от стената, и повтаря бележитата фраза в края на своята реч: "Всички свободни хора, където и да живеят, са граждани на Берлин. Затова и аз, като свободен човек, се гордея с думите "Аз съм берлинчанин".
Нужни са още 26 години, за да падне Берлинската стена. На 22 ноември 1963 г. - годината, в която посещава Берлин - Джон Ф. Кенеди е убит в Далас, щата Тексас. Причините за това не са изяснени, а безброй документи около случая все още не са достъпни.
Източник: Дойче веле
