Тежкото съперничество между администрацията на американския президент Доналд Тръмп и Русия на държавния глава Владимир Путин е най-малко известната геополитическа новина на нашето време. Докато много американски демократи все още са категорични, че Тръмп е в ръцете на Путин, Кремъл е предприел скъпа и рискована стратегия, насочена към подкопаване на опасното, както смятат в Москва, укрепване на американската власт и влияние, коментират от вестник Wall Street Journal в материал, преведен от "Фокус". Ето какво гласи той:
През последните седмици тази борба стана по-интензивна, тъй като Русия пожертва дългогодишните си съюзници Венецуела и Иран в отчаян опит да осуети усилията на администрацията на Тръмп, която иска да прекрои световните енергийни пазари и да отслаби силата и влиянието на Москва.
Тази битка започна, когато Саудитска Арабия влезе в ценовата война, опитвайки се да принуди Москва да си сътрудничи с Рияд и да попречи на цените на петрола да паднат. Кремъл отказа да подкрепи стратегията на Рияд за намаляване на производството с цел стабилизиране на цените, а след това Саудитска арабия обяви рекордно увеличение на производството в период на намаляващо световно търсене на петрол. Вероятно в Рияд се надяваха, че спадът на цените ще принуди Русия да се съгласи с квотите на ОПЕК.
Отговорът на Путин шокира Рияд и петролните компании по целия свят. Руснаците обявиха, че самите те също ще увеличат производството. След това цените на петрола паднаха до 20 долара за барел. Това е сериозна жертва, като се има предвид, че приходите от петрол осигуряват 40% от руския държавен бюджет.
Но тази нова стратегия е изпълнена с политически и икономически разходи за Русия. Иран и Венецуела, най-важните съюзници на Москва, са още по-зависими от износа на петрол, а сривът на цените му е съкрушителен удар върху техните крехки икономики. Тези страни вече изпитваха сериозни затруднения поради по-ниските приходи от нефт. Във Венецуела, заради лошото управление и корупцията в държавната петролна компания, производството на нефт намаля с две трети през последните две години.
В Иран, който преди революцията през 1979 г. изнасяше над 5,5 млн. барела на ден, преди въвеждането на американските санкции през 2018 г., ежедневният обем на износа вече беше 2,3 млн. барела, а днес той падна до около 250 хиляди барела за 24 часа. Подобно на Венецуела, Иран е принуден да продава значително количество петрол с отстъпка на черния пазар, заобикаляйки санкциите. И в този момент на трудни изпитания, когато Техеран страдаше от санкциите, от коронавируса и наблюдаваше със страх как икономиката му се срива, Москва го намушка в гърба.
Защо Кремъл поема тези разходи и рискове? Увеличението на производството на нефт и газ в САЩ представлява пряка заплаха за руското правителство и стабилността на режима на Путин и Тръмп безпощадно се възползва от това. Президентът не само подкрепи и насърчи добивът на шистов петрол, той наложи санкции срещу газопровода „Северен поток 2“ и поне временно спря полагането на втори пряк разклон на потока от газ от Русия към Германия. От ноември 2019 г. САЩ са световен лидер в износа на втечнен природен газ за страните от ЕС, а обемът на американския износ за Китай и Япония (също важни пазари за Русия) продължава да расте. В същото време администрацията настоява за промени в правилата и разпоредбите, за да се улесни производството и транспортирането на нефт и газ, както и изграждането на тръбопроводи.
Стратегията за ограничаване на производството на нефт, ръководена от ОПЕК, пазеше цените на определено ниво това помогна на САЩ да увеличи производството на шистов петрол. Путин се надява, че тотална ценова война ще накара американските компании за производство на шистов петрол, чиито производствени разходи са много по-високи, да фалират. Шистовата промишленост вече пострада от високите разходи по различни дългове. Ако приходите намалеят още повече, много компании няма да могат да изпълнят задълженията си и ще фалират, а новите инвеститори ще бъдат по-предпазливи с петролния сектор.
Изглежда, че в момента Русия надделява в тази битка. Петролните работници искат да поискат от Тексаската железопътна комисия (главният енергиен регулатор на Тексас, който наблюдава и регулира сондирането, производството и транспортирането на нефт) да въведат ограничения върху производството в индустрията. Тръмп междувременно се отрече от предишните си изявления в подкрепа на евтиния петрол и призова Путин за стабилизация на петролните пазари.
Сега въпросът е какво трябва да направи САЩ, за да защити една своя важна индустрия от враждебна чужда сила, преследваща политически цели. За демократите, които продължават да смятат Тръмп за марионетка на Путин, а добивът на шистова газ и петрол за смъртен грях срещу Майката Земя, отговорът е ясен. Ако Москва унищожи тази индустрия в САЩ, тя ще направи голяма услуга на страната и на цялата планета.
Администрацията подкрепи предложението за подпомагане на американското производство на петрол, като добави към стратегическия резерв общо 77 млн. барела нефт в размер на три млрд. долара. Но тя не се включи в законопроекта за подпомагане на бизнеса във връзка с коронавируса на стойност два трлн. долара, тъй като демократите осъдиха тази мярка, виждайки това като опит да бъдат спасени големи американски петролни компании.
Този проблем няма да премине сам по себе си. Противниците на технологията за добив на шистов петрол ще трябва сериозно да помислят за мястото на енергетиката в американската външна политика. Загрижеността за изменението на климата и другите опасности за околната среда, породени от тези технологии вече са важна тема за дискусия. Но въпросът за геополитическото значение на американската нефтена и газова промишленост също се обсъжда. Искаме ли да живеем в свят, в който Иран, Русия и Саудитска Арабия ще оформят пазарите в своя полза и с помощта на петролното си богатство ще повлияят на хода на световните събития? Искаме ли завинаги да се свържем с доставчиците на петрол от Близкия Изток, чиито ценности и интереси противоречат на американските?
Това е парадокс, но възраженията на демократите срещу технологията за добив на шистов нефт предоставят на Путин доминиращо положение в конфронтацията му с Тръмп.
Всичко за петролните войни четете ТУК.
