"Системата десетилетия наред е контролирала дали си дал целият обем от знания, а сега се опитваме да променим именно това." Това призна образователният министър Красимир Вълчев пред НОВА тв по повод ниските резултати на поредното изследване чрез теста PISA сред 9-класниците. По думите му проблемът на ниските резултати е в образователната система, а промените в нея са закъснели. Сега са полагат усилия за въвеждане на правила като това учебникът да е помощно помагало, да се намали обемът от знания и пр. Резултатите от нововъведенията обаче ще могат да се видят едва след 6 до 9 години.
Образователната система е прекалено амбициозна по отношение на даването на знанието и прекалено неамбициозна по отношение на превръщането на тези знания в умения, или поне в този период до 9 клас. Учениците четат по различен начи - кратки текстове, предимно от екрани, трябва да се съобразим с това, заяви Вълчев.
"Трябва да пренасочим цялата система към умения, а не към обема знания и не заради този конкретен изпит (PISA), а по принцип. Това е, с което закъсняхме. Законът за предучилищното и училищното образование беше приет през 2015г., въпреки че беше предложен още през 2012 г. Но тогава не остана време. Мандатът беше предсрочно прекратен. По-скоро това е инерцията сега на старата система, затова че закъсняхме. Но го правим този преход. Необходими са ни 2 до 3 цикъла - 6 до 9 години, в които да видим резултатите. Не можем да върнем времето назад. По други изследвания, които мерят четивната грамотност (базова грамотност - четене, писане)- ние сме на 8-9то място в Европа. Ние сме страната с най-голяма разлика между двете изследвания. Да, вярно е, че в единия случай се мери 4-ти клас, а в другия 9-ти клас, където имаме проблеми и с периода, в който децата губят мотивация за учене. Но това е проблем и на системата".
Оказва се, че преди 3 години на същия тест PISA учениците са имали малко по-добри резултати. Министърът обаче обясни, че разликата е в рамките на статистическата грешка и представянето на децата в тази възраст може да се приеме като постоянно. Само по природни науки резултатите не могат "да се прочетат" през статистическата грешка, обясни министърът.
Какви са усилията да промяна в образователните програми?
"Не е работа на учителя да повтори учебника, а да провокира любопитството към света на детето, интересът за учене. Това е променящата света философия с фокус образователната система, която сме започнали като промяна", коментира Вълчев.
"По-скоро проблемът е, че нямаме подобрение. А и няма как да имаме, това е старата програма. Това са ученици, които са изпитвани по старата програма", заяви Вълчев. "Променяме програмите поетапно от 2016г. Не казвам, че новите са по-добри, но са по-качествени, защото са заложили на компетентностния подход. Сега обратната ни връзка - особено учителите по математика - показва, че нямат достатъчно време, в което да затвърждават знанията. Препускат по материала, това е основният проблем. Аз казах, че ще намалим дълбочината на преподавания материал. Те трябва да учат за многочлени и триъгълници, но трябва да учат по-малко, няма нужда от такава дълбочина", коменитра още Вълчев.
"Регионалните управления вече казват, че най-важно е да се стимулира интереса за учене. Това ще го направим като променим и нашите изпитни формати. Това ще го направим за първи път догодина. В много по-голяма степен трябва да ориентираме децата към PISA. Една голяма част от тях учат, а учителите преподават това, по което очакват да ги изпитат. Особено след 7ми клас, когато си мислят, че от този клас зависи житейския им избор нататък", призна министърът.
"Учебникът е помощно средство. Той не е задължителен. Това, което е в учебника, не е задължително. В учебника може да има повече отколкото в учебната програма. Задължителна е учебната програма. Да, учебникът все още е основното средство. Той обаче все по-малко ще бъде такова. Децата все повече ще трябва да използват електронни ресурси, все повече има достъп до друга информация. Основното, което трябва да направи учителят е да ги провокира да я търсят и извличат.", обяви министърът.
"Имаме Национално външно оценяване, но да разчитаме само неговите резултати ще бъде много несправедливо за учителите. Да кажем в едно училище със 100% ромски деца ще бъде много несправедливо, защото учителят може да е положил много повече усилия от друг. И не може всичко да се прехвърля върху учителя. Това се опитваме да направим в момента - система, която да оценява усилията на учителите. В едно малко градче бях миналата седмица. Там се е случил един бърз процес на вторична сегрегация - това означава - като станат децата от ромски произход 30% примерно и българските ученици започват да се изтеглят от училището. Та там учителката ми каза, преди 10 години подготвях ученици за 6-тици в най-елитните гимназии с 10 пъти по-малко усилия, отколкото сега ги подготвям за тройка. Първият ни опит за тази оценка (на преподаването на учителите) не беше добър. Трябва към външното оценяване да има такава оценка на добавената стойност, която да отчита доколко едно училище е допринесло за подобряване на резултатите. Нашето външно оценяване не мери умения, но поне съпоставя какво е съотношението на придобитите знания. Висшите училища вече разчитат на него. Ще направим такава оценка, но на ниво учител е много трудно. Догодина ще имаме такава атестация", обяви Вълчев.
