Тенденцията, която в момента наблюдаваме е, че хората все повече се стремят да пишат правилно в интернет. Това каза проф. Светла Коева, Директор на Института за български език, БАН и ръководител на Секция по компютърна лингвистика пред БГНЕС.
София е домакин на 51 – та годишна среща на Асоциацията за компютърна лингвистика, която се провежда от 4 до 9 август в НДК. Това е най-голямата и престижна конференция по компютърна лингвистика в света, която привлича между 900 и 1200 учени годишно, сред които и най-изтъкнатите специалисти в областта. Акцент в програмата е автоматичният превод между различни езици. На нея ще бъдат представени и разработки, посветени на интернет и социалните медии като Twitter и Facebook, които имат важна роля в съвременното общество.
Разработките са свързани с методите за следене на информационния поток, разпознаване и извличане на релевантна информация, обмяна на опит и др. Организатор на събитието е Секция по компютърна лингвистика при Института за български език, БАН. Компютърната лингвистика в България съществува от около 20 години, секцията има по – активна дейност през последните 15 години. Българите в компютърната лингвистика са направили много неща за много малко време с много малко финансиране, каза проф. Коева.
Езикът в социалните медии може да бъде изследван така, че може потребител да получава информация за това дали дадено явление е важно към даден момент за хората, например. Така може компютърната лингвистика и средствата за автоматична обработка на езика да се използват така, че да се наблюдават различни източници и да се търсят и откриват зависимости към даден момент.
Светла Коева обясни, че езикът на социалните медии безспорно влияе на езика, на който говорим всички ние. Тя посочи, че има две интересни тенденции: Първата започна преди може би 10 години, свързана с факта, че хората се самоорганизирали да пишат на кирилица в Интернет - тогава, когато това вече беше технически възможно. Другата тенденция е правилното писане. Дори един от най – силните аргументи в дискусия е: ти дори не можеш да пишеш правилно, а искаш да ме убедиш, че си прав.
"Мисля, че това е една сериозна тенденция и стремежът към правилно писане всъщност показва принадлежността към една определена среда, която се отличава с определено равнище на образование, на култура, на стремеж към образование и към култура", сподели тя. Светла Коева обясни, че тенденцията не е наблюдавана формално и не може да даде данни за това и това е по-скоро е нейно собствено наблюдение. "Но смятам, че съм права и хората, които са всекидневно в интернет мисля, че ще ме подкрепят за това", смята специалистът.
Все още малко хора в България работят в тази област, но действително правят изследвания за езика в социалните медии, каза Светла Коева. Те посочи, че това е много интересен феномен, защото определени групи от хора общуват в социалните медии, те има собствен език, на който комуникират и действително е важно да можем да преведем езика на хората, включително и в социалните медии на езика на компютрите.
"Интересно е да се проследи как хората общуват в социалните медии, защото там те са по-непосредствени, там езикът е по – близък до всекидневното общуване. За сметка на това пък е доста по – трудно това да се направи, защото ако се анализира една книга, която е минала през коректор и редактор е много по – лесно, защото се употребяват или очакваме да се употребяват само граматично правилни форми. Докато езикът, който се употребява или се използва в Twitter, във Facebook, в други социални мрежи е по – свободен и там могат да се използват различни думи, които фактически не съществуват в езика. Да кажем думи като европеяга, европлък – думи, които авторът сам образува за момента, хората ги разбират, те са интересни, но тези думи ги няма в речниците", обясни директорът на Института за български език.
