Липса на баланс отчита местната управа в образователната сфера на Ботевград както в търсенето и предлагането на кадри, така и в ползването на учлищните сгради.
Да преодолее съществуващите дисбаланси е амбицията на кмета Иван Гавалюгов.
"Има училища, чиито сгради са много по-големи , отколкото са им нужни. И обратно - училища с по-малък от необходимия им сграден фонд. Получил се е дисбаланс", заяви той.
Основно такъв проблем се наблюдава в началните и основните училища, които са три на брой. Най-голямото от тях допреди 15 години е било с над 2000 ученици. Сега е с не повече от 200. Има една паралелка за първи клас, а е само на 400 метра по права линия от другото, където паралелките с първокласници са 6.
По думите на кмета с времето то се е превърнало в сегрегирано училище, с преобладаващо ромски деца.
План-приемите се изготвят изцяло о от ръководствата на съответните училища. „Тази година не успяхме да наложим волята си като ОбС и общинска администрация - да препоръчаме прием по 4 паралелки в двете училища, което щеше да доведе до баланс, съответно децата от ромски произход можеха балансирано да бъдат разпределени между трите училища. Но това не се случи, защото директорите могат самостоятелно да решават какъв брой паралелки да открият“, посочи градоначалникът.
Според него механизмът "Парите следват ученика" не винаги решава проблем. "Даже бих казал, че доста често го създава. В конкретния случай това е една от причините", допълни Гавалюгов.
В момента в общината изготвят стратегия за развитие на образованието и до края на годината ще бъде предложена за одобрение пред ОбС.
Дисбаланс отчитат с особена острота и в учебната програма на средните училища, най-вече професионалните, тъй като не е добре ориентирана към нуждите на местния бизнес.
Ботевград е силно икономически развит, с много нисък процент безработица. А бизнесът изпитва системен недостиг на квалифицирана работна ръка.
"Може би около 2000 работници се "внасят" от съседни общини и райони. Като например 200 работника от Враца идват всеки ден да работят в Ботевград и се връщат в домовете си. Явно наличният ресурс със съответната подходяща специализация е изчерпан. В същото време има не малко безработни, особено младежи. Ние искаме местните средни училища да произвеждат квалифицирани кадри, които са нужни на местното производство - това са специалности, свързани с производството на електронни изделия. Ние имаме тук две големи предприятия. Всяко от тях е с около 2 500 души персонал, работещ в производство на електронни изделия за автомобилната индустрия. Това е сериозна възможност, но недостатък на местната образователна система е, че не може да произведе нужните кадри. Според мен тук трябва да има 100% реализация на "продукцията", която излиза от двете средни технически училища", смята кметът.
За жалост специалностите им са предимно с металообработване - това са технически училища, чиито кадри са били пригодени за реализация през миналия век. Според него те правят опити да се адаптират към новите условия, но не достатъчно успешни.
"В тази връзка направих поредица от разговори, а в края на май месец организирахме голяма среща. На нея участваха представители на бизнеса и на образователните институции. Исках публично да се чуят проблемите и намеренията, взаимната заинтересованост. От страна на бизнеса споделят, че на тях им трябва един обучителен период, който те поемат за своя сметка при назначаването на служители, независимо какво училище са завършили. Аз считам, че този процес трябва да се случи в двете технически училища. Училищата са за това да обучават, особено средните, особено техническите. Обучението там трябва да има изключително практическа насоченост. Общината се опитва да има движеща роля в този диалог между бизнеса и обучителните организации", подчерта Гавалюгов.
Важно е да се отбележи, че нивата на работно възнаграждение са относително добри на фона на заплащането в Северозападна България.
