Българската стопанска камара (БСК) публикува третата по ред публикация под мотото "Стига вече". Този път фокусът на изнесените от работодателската организация данни е образованието.
"Считаме, че темата е актуална не само с оглед кадровите промени в управлението на образователната система, а поради трайно натрупалите се и неотложни за решаване проблеми в тази сфера, която е базова за икономическия и обществен просперитет", обясняват от БСК, визирайки заставането на вицепремиера Меглена Кунева начело на образователното министерство на мястото на Тодор Танев.
Камарата започна своята рубрика "Стига вече", провокирана от изказвания на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова в първата половина на януари. Тогава Бъчварова възкликна със "стига вече" на исканията на бизнеса в лицето на КРИБ за бързо разследване на убийството на бизнесмена Александър Антов. От КРИБ призоваваха тогава вътрешния министър да си подаде оставката, ако извършителите на престъплението не бъдат разкрити. Втората тема, която БСК разгледа беше защо стоките в България не поевтиняват след безпрецедентното поевтиняване на петрола и бензина през миналата година.
Позовавайки се на данни на Националния статистически институт (НСИ), Евростат и програмата за международно оценяване на ученици PISA, БСК прави няколко констатации за образованието у нас.
Не се спазва конституционното изискване за задължително образоване до 16-годишна възраст, отбелязват от Камарата. Според данни на Евростат в България хората между 15 и 34 години, които нито учат, нито работят са 25% към 2014 г., като сме в челната тройка на класацията на ЕС по този показател. С по-негативни показатели са само Гърция и Италия. Най-малък е делът (8-10%) на неучещите и неработещи младежи в Исландия, Норвегия, Швеция, Дания, Швейцария, Люксембург, Холандия, Австрия и Германия. В съседката ни Румъния 20% от младежите не учат и не работят.
Не се подобрява квалификационната структура на населението и на работната сила, като нараства делът на младите висшисти, но и на тези с начално и по-ниско образование, посочват от БСК. Нивото на заетост в огромна степен се определя от нивото на квалификация, като за висококвалифицираното население заетостта е над 80%, за средноквалифицираното – над 65%, а за нискоквалифицираното – под 30%. Тези стойности са почти равни със средните за ЕС. За групата на младите хора (15-24 г.), обаче, е налице много по-ниско от средното за ЕС ниво на заетост, особено за младежите с ниско или без образование (5% за България при средно за ЕС 18%).
За 10 години коефициентът на записване в системата на образование нараства във висшите и в средните училища, но при началното и прогимназиалното образование се наблюдава спад, пише още работодателската организация. В периода 2009-2014 г. с около 4% намалява общият брой на приетите студенти. Въпреки световната тенденция за търсене на кадри от т.нар. STEM-специалности (наука, технологии, инженеринг и математика), приемът на студенти в специалността „математика и статистика“ намалява с 40%, в „архитектура и строителство“ – с 14,5%, в „технически науки“ – с 8,6%, в „химически и физически науки“ – с 6,4%. Положителна тенденция е увеличението на приема на студенти в „Информатика“ (ръст с 20,5%), „Подготовка на учители“ (27,2%) и „Здравеопазване“ (44%).
Над 23 000 български студенти учат в чужбина, като най-предпочитаните дестинации са Германия и Великобритания, следвани от Австрия, Холандия и Франция. С 16% намалява броят на завършилите образование в периода 2004-2014 г. Ръст (38%) има единствено при завършващите висше образование, а в средното и основното образование е налице намаление, съответно - с 29 и с 33%.
Слабо намалява също така делът на напусналите образованиетп, но е налице сериозен ръст на напускащите поради заминаване в чужбина (от 11% през 2003 г. на 34% през 2013 г.), което е косвен индикатор за нивото на емиграция. България води негативната класация в Европа по дял на 15-годишните ученици с ниво 1 и по-ниско по критерия „способност за четене“ – дял 39,4% при средно за ЕС 19%. В Румъния делът им е 37,3%, в Гърция – 22,6%. С най-добри резултати по този показател са учениците в Естония (9,1%), Ирландия (9,6%) и Полша (10,6%).
Същевременно 1,2 чужди езика научава всеки български ученик по време на престоя си в образователната система, при средно за ЕС 1,6. По този показател с по-слаби резултати от българчетата са само учениците в Австрия, Ирландия, Унгария и Великобритания. Най-много чужди езици владеят учениците в Люксембург (2,5), Финландия (2,2), Малта и Холандия (с по 2,1). По два чужди езика владеят учениците в Естония, Италия, Кипър, Румъния, Исландия, Лихтенщайн и Македония. Почти толкова (по 1,9-1,8) езици знаят и учениците в Гърция, Швеция, Дания, Литва и Полша.
За 10 години (2004-2014 г.) общият брой на преподавателите намалява с 16,4%, като най-сериозно намалява броят на учителите в прогимназиалната степен на образование (-32,4%) и в началното образование (-21,7%). Налице е намаление и застаряване на преподавателите в общообразователните училища.
Общият брой на учебните институции в периода 2004-2014 г. намалява с 25%, като най-голямо е намалението при общообразователните и специалните училища (25%), а висшите училища се увеличават с около 2%.
Разходите за образование в периода 2002-2012 г. се увеличават с 98%, като публичните разходи растат с 92%, а частните – със 137%. Разходите за обучение на един завършил нарастват с 1,5 пъти, а за един учащ – с 1,74 пъти!
На снимката: Априловска гимназия, Национален музей на образованието, Габрово.
