Има опасност университетите да бъдат изправени пред фалит в средата на 2023 г. За това предупредиха от Съвета на ректорите в своя позиция до медиите във връзка приетото в понеделник от правителството на Кирил Петков решение за увеличаване на минималната заплата за академична длъжност "Асистент" от 1300 на 1500 лв. Становището им бе разпространено от Медицинския университет - София, чийто ректор акад. Лъчезар Трайков наскоро пое поста председател на Съвета на ректорите в България.
Още: Кабинетът отпусна милион за образователни програми и иновации в училища
Още: Изплащат стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата
"В предварителните разговори с представителите на синдикатите и ръководството на Министерство на образованието и науката, ние изрично изразихме своето несъгласие. В тази връзка, приемането на горепосоченото решение, бе изненада за нас, тъй като същото е в пълен разрез с нашето предварително становище", казват от Съвета на ректорите.
По информация на Лиляна Вълчева от синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ на среща в МОН на 19 юли т.г. синдикати и ректори са постигнали съгласие за разпределяне на допълнително отпуснатите 20 млн. лв. за вузовете, като ректорите са се съгласили на 1500 лв. минимална залата за асистенти. Писмено становище в подкрепа на тази позиция те са изпратили малко по-късно в МОН, на базата на което и от министерството са придвижили напред въпросното решение на МС, разказва в. "Сега".
Не е ясно какво е променило позицията на ректорите седмица по-късно. Днес оттам заявяват, че вземането на подобно решение, особено в последния възможен за това момент, е "не само неправилно, но и незаконосъобразно, като поставя всички ръководители на образователни институции пред свършен факт". Отпусната от кабинета сума от 20 млн. лв. не покрива многобройните допълнителни съпътстващи разходи, които не са изчислени и включени при определяне на размера на субсидията от страна на държавата, казват ректорите.
Още: Нови близо 10 млн. за образователни програми раздаде щедро служебният кабинет
Още: Учебната година да се удължи с една седмица: Предложение на МОН
Те обясняват, че повишаването на най-ниската работна заплата в академичната йерархия - тази за длъжността "Асистент", влияе и върху размера на всички останали възнаграждения както на академичния, така и на неакадемичния (административен) състав.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: По-големи учителските заплати, но различно: Данни с колко иска да ги вдигне служебното правителство
Още: Ученици играха кючек върху чиновете в гимназия в Ихтиман
"Това е деликатна структура от взаимовръзки, при която всяка промяна на определен компонент неминуемо повлича след себе си други промени, рефлектиращи върху цялостното финансово състояние на висшите училища", изтъкват те.
"На МОН бе предоставено правомощието да се намесва пряко в тези процеси, в резултат на промяната в Закона за висшето образование през 2020 г. Доколко този подход е успешен, можем да съдим от факта, че за да се осигури достигането на първоначално определения минимум от 1300 лв. и кореспондиращите увеличения на другите основни трудови възнаграждения на преподавателите, държавата се наложи извънредно да отдели 62 млн. лв. през м.г. През настоящата година подходът е същият - формираните дефицити се компенсират чрез пряка финансова инжекция, а не се ревизират правилата за формиране на държавната субсидия към бюджетите на висшите училища", посочват от Съвета на ректорите.
Базирайки се на свой анализ те твърдят, че вдигането на минималната основна заплата е "непосилно за бюджетите на немалко от българските висши училища, вкл. на много добре управлявани такива". Затова смятат, че при прилагането на този подход "вузовете ще бъдат изправени пред опасността от фалит в средата на 2023 г., тъй като вдигането на основната преподавателска работна заплата е разход с постоянен характер, докато избраният механизъм за извънредно дофинансиране има инцидентен характер и чрез него просто се запушват частично периодично отварящите се дупки в бюджетите им".
Още: tbi bank и УНСС създават нови възможности за студенти с първата "Академия за таланти"
"Няма ректор, който да не желае доходите в ръководеното от него висше училище да са високи. Няма обаче и ректор, който да е готов безразсъдно да вдига доходи, без те да са предварително финансово обезпечени за обозримо дълъг период напред във времето", казват ректорите.
Те подчертават, че не желаят да предизвикват обществено напрежение, но и не могат да допуснат да са изправени пред дилемата да избират между оцеляването на университетите им и осигуряването на по-високи заплати за преподавателите. Затова и смятат да предложат изработени от тях промени на методиката на финансиране на висшите училища. "Ще предложим на служебния кабинет приемането на онези от тях, които са в кръга на неговата компетентност и правомощия и ще изискаме тяхното въвеждане от началото на календарната 2023 год. На бъдещото Народно събрание ще предложим и съответните промени в ЗВО, с надеждата за формиране на широк политически консенсус по отношение на тяхното приемане и последващата им реализация", посочват оттам.
"В приетото решение от правителството в оставка, юридически, по недопустим начин се смесва регламентирането на два отделни въпроса - разпределението на средствата от бюджета и определянето на минималния размер на работната заплата за заемане на длъжността "Асистент"", казват ректорите. Според тях докато първият може да бъде решен правно без провеждане на обществено обсъждане на проекта за нормативен акт, то по отношение на втория това е абсолютно юридически недопустимо.
"Включването на изменителна правна норма по реализирания от Министерски съвет начин нарушава процедурните правила, регламентирани в Закона за нормативните актове, и грубо заобикаля изискването за провеждане на обществена консултация. Това прави приетото в тази част решение незаконосъобразно, а следователно атакуемо и отменимо", смятат от Съвета.
