Какво образование получават архитектите в България, на пръв поглед не е въпрос, който вълнува много хора. Темата обаче е от особена важност, защото касае пряко създаването на естетическа, социална и устойчива градска среда. За да насочи общественото внимание в тази посока, Kaufland България подкрепи събитието “Education works. Наблюдения над архитектурното образование”, което ще се проведе между 26 септември и 6 октомври в общата паркова зона между Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Организатор на инициативата e фондация „Underschool_“.
Мероприятието обхваща дискусионен форум, посветен на актуални по темата проблеми и изложба, която изследва развитието на архитектурното образование в България.
Изборът на локация не е случаен - тя е исторически обвързана с идеята за обща паркова зона между УАСГ и Биологическия факултет, която така и не се реализира във времето, а вътрешният двор на УАСГ остава заключен и функционално необмислен. В същото време дворът на Биологическия факултет, макар и общ, остава неразпознат от УАСГ.
„Архитектурното ни образование има близо век история, въпреки това все още не се намират задълбочени опити за изследването му. Междувременно все по-често се говори, че архитектурата e в състояние на криза“, казва арх. Теодор Узунов от фондацията-организатор. Той подчертава още, че през последните години професията губи своята значимост, а проблемите на материалната среда около нас са и проблеми на образованието на архитекта.
Форматът на архитектурния форум предвижда изложбата да предостави информация, отворена за множество интерпретации. Тя ще бъде разделена в две части - „Линията на времето“ в двора на УАСГ и „Архивът“ в сградата на университета.
Дискусионният форум ще бъде насочен към въпросите на бъдещето. В него ще бъде чуто мнението на преподаватели, студенти, държавни и университетски администратори, както и практикуващи архитекти. Вниманието ще бъде насочено към въпросите - “Каква е мисията на архитектурното образование през XXI век?” и “Могат ли периферните образователни формати да развият образованието ни?”.
