Никой не се е научил да кара колело от картинки. Ученето се прави чрез правене, особено в инженерните дисциплини. Това коментира по време на втората издание на конференцията "Аутсорсинг дестинация България" Светлин Наков, основател на частното учебно заведение СофтУни.
Освен липсата на кадри в ИТ и аурсорсинг секторките, по време на конференцията се наблегна на нуждата от реформи на образователната система у нас и развиването на професионалното и дуално обучение в България.
„Бизнесът не изисква висше образование, иска се знание и можене“, каза Наков. Говорейки за обучението в СофтУни, той отбеляза важността на теоритичните курсове. По думите му обаче практическият елемент е особено важен. Според Наков вдъхновението и мотивацията на младите хора също е от голямо значение. Много хора се вдъхновяват от успели хора и добри примери, отбеляза той. Наков обаче заяви, че има липса на мотивация сред младежите, като коментира на база на опита си от Софтуерния университет.
По време на конференцията изпълнителният директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев представи анализ, според който половината от завършилите висше образование не работят по специалността си. Две трети от завършилите информационните технологии работят по позиция за висше образование, докато същият дял от завършите икономика не са на позиция за висшисти, посочи Стойчев. Общият извод от данните на директора на института е, че съществува голяма диспропорция между нуждите на пазара и завършеното висше образование. Това, че ИТ индустрията се нуждае от кадри, но образователната система не може да ги предложи беше фокус във всички панели на форума "Аутсорсинг дестинация България".
„Бизнесът трябва да има ясни стратегически заяви към образованието“, каза обаче Мариана Бачева от Института за прогресивно образование. Тя обърна внимание, че образованието е дългосрочна инвестиция и когато компаниите казват от какво се нуждаят, трябва да поставят по дълъг хоризонт за изпълнение. Заявките на бизнеса трябва да бъдат достатъчно конкретни и навреме направени, каза тя. Бачева обърна внимание на предприемачеството, което, по думите й, е нужно да залегне в учебния план в училище, както е в много европейски държави.
„Липсва формирането на отношение и мислене за предприемачетво“, каза и Наталия Митова, директор на програма „Образование и библиотеки“ във Фондация „Америка за България“. Според нея има проблем в начина на преподаване в училище, който не поощрява младите хора да бъдат новатори. Трябва ни нова парадигма на образование, където учителят да може да изведе един клас извън класната стая и да се види как се случват неща в реалността, посочи Наталия Митова.
„Бизнесът започва да прави много в сферата на образованието“, беше заключението на Ивайло Старибратов, директор на Математическа гимназия Пловдив и председател на борда на ICT Cluster – Пловдив. По думите му обаче най-големият проблем е този с професионалното ориентиране на училище. Според него това не трябва да се случва в 12 клас, а още в 5-6 клас, а учениците да имат достъп до различни професии, за да могат да вземат решение. Георги Стойчев също подкрепи мнението, че е нужно професионално ориентиране още в 5-6 клас.
