Частните училища и детски градини вече ще могат да получават субсидия от държавата. Това реши Народното събрание с приемането на Законопроект за предучилищното и училищното образование, предаде БГНЕС.
Два законопроекта в сферата на образованието попаднаха в дневния ред на Народното събрание по време на почти целия работен ден днес. Първият е дело на депутати от ГЕРБ и е озаглавен Законопроект за предучилищното и училищното образование, а вторият е изготвен от депутати на БСП и носи друго име - Закон за народната просвета. Двата законопроекта бяха разглеждани и дебатирани заедно от депутатите, като спорове предизвика дори самото наименование, като от опозицията настояваха да се запази думата "просвета".
Законопроектът на ГЕРБ е приет от управляващата четворна коалиция от водещата комисия по образование, докато този на БСП е отхвърлен. По същия начин протече и гласуването на законопроектите в пленарна зала - законопроектът на ГЕРБ бе приет със 107 гласа "за", 32 "против" и 22-ма въздържа ли се. Той бе подкрепен от всички парламентарни групи с изключение на БСП и "Атака", които гласуваха "против", а ДПС се въздържа. Законопроектът на БСП бе подкрепен само от 27 депутати, 67 бяха "против", а 55 се въздържаха.
В дебатите по двата законопроекта участваха представители на всички парламентарни групи, като най-много разногласия предизвика предвиденото в законопроекта на ГЕРБ финансиране от страна на държавата на частни училища и детски градини. Най-активните в критиките към този текст от закона бяха от БСП, но резерви изказаха също и представителите на АБВ и Патриотичния фронт, които обаче подкрепиха законопроекта на първо четене.
Дебатът по същество
"Настояваме парите от Републиканския бюджет да отиват в държавните и общинските училище", обяви Валери Жаблянов от БСП, който е сред вносителите на законопроекта на своята партия. Според него парите за образование не могат да отиват в частните училища и образователни институции. Според Снежана Дукова от ГЕРБ законопроектът дава равен и справедлив достъп до качествено образование и цели да превърна училището в саморегулираща се система. Дукова посочи, че на много места в Европа държава има стимулиращо участие при финансиране на частните училища, като даде пример с Финландия, Швеция, Холандия, Дания, Германия и други.
От БСП категорично възразиха срещу идеята "парите следват ученика", като Румен Гечев посочи, че не случайно в законопроекта няма нито едно число, дадено от Министерство на финансите. Те не го правят, защото не искат да се обвързват, каза Гечев. Според него, когато извадим от бюджета за държавните училища, който и без това е малък, за да дадем на частните, това ще бъде пагубно за системата на държавните училища. Само това остава - да наливаме пари в богатите частни училища, каза Гечев.
Как с досегашните 3,5% от БВП бюджет за образование и наука превръщаме образованието в приоритет, попита Янаки Стоилов цитирайки част от заложените в мотивите на ГЕРБ твърдения. Той посочи, че се предлага образованието да се третира като услуга, а не като право, като постоянно се твърди, че "парите следват ученика". С този законопроект ще задълбочим неравенството и ще вкараме още и още пазар в българското образование - тази реформа ще бъде много скъпа за Отечеството, каза веднага след гласуването Дора Янкова от БСП в правото си на процедура по отрицателен вот.
Дебатите в зала проследи и министърът на образованието Тодор Танев, който получи критики, че промените не са внесени от неговия екип. Пред депутатите Танев обяви, че ръководството на министерството "подкрепя изцяло духа и принципите" в законопроекта на ГЕРБ. "Дефинирането на образованието като национален приоритет е идея, която не подлежи на обструкция - това е стратегически приоритет", каза Танев. Според него законопроектът осигурява подреденост и спокойствие в системата. Той приветства предвидената в законопроекта автономия, включително правото на училищата да разработват програми. "Без либерализация няма да успеем, няма да бъдем в крак с времето", каза просветният министър. Според Тодор Танев законопроектът внесен от БСП "не отразява потребностите на образователната система, тъй като не е установен принципът на образованието като национален приоритет" като общ дух на закона.
Участие в дебата взе и лидерът на ДПС Лютви Местан, който обяви, че в законопроекта на ГЕРБ му липсват глобалните цели на законопроекта, тъй като би трябвало основната цел на бъде функционално грамотни интегрирани граждани на европейска България. Местан обърна внимание върху проблема с ранното отпадане на ромски деца от училище, като посочи, че той се корени в предучилищната подготовка и изграждането на образователни навици, който започва от детската градина. Според Местан държавата трябва да отдели около 200 млн. лева, за да бъдат изградени детски градини във всички ромски квартали в страната.
По време на дебатите стана ясно, че почти всички парламентарни групи ще имат свои предложения за промени в законопроекта на ГЕРБ между първо и второ четене. По-всяка вероятност редица от текстовете на неприетият законопроект на БСП също ще намерят място като предложения към текстовете на ГЕРБ, които успяха да спечелят доверието на мнозинството.
