Министерството на образованието и науката прекратява процедурата, с която щеше да възложи на 405 международни експерти оценката на 44-те подадени научни проекти по оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Това съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев пред "Сега".
Още: Нови близо 10 млн. за образователни програми раздаде щедро служебният кабинет
Още: Учебната година да се удължи с една седмица: Предложение на МОН
Причината е решението на Върховния административен съд от 22 юни, което постановява, че предишният конкурс е прекратен неправомерно и поръчката трябва да бъде възложена на фирмата, получила най-много точки тогава. Това обаче ще забави допълнително планираното изграждане на 12 научни центъра за общо 350 млн. лв., съответно повишава и риска от загуба на милиони.
Конкурсът за избор на международни експерти, които да оценяват научните проекти, бе обявен през април по времето на служебния министър проф. Николай Денков. Той прекрати обявената от предшественичката му Меглена Кунева обществена поръчка за 2 млн. лв. за избор на фирма, която да подбере оценители, заради това, че подадените оферти не съответстваха на обявените изисквания. Обявата за втория конкурс бе разпространена чрез водещи научни списания в световен мащаб, за което съдействаха лично еврокомисарят за наука, изследвания и иновации Карлос Моедас и председателят на Европейския съвет за научни изследвания проф. Жан Пиер Бургиньон. В резултат бяха избрани 405 учени от цял свят, с които трябваше да се сключат индивидуални договори до края на май, и то за двойно по-малка сума - 900 хил. лв.
Италианската фирма, кандидатствала по първата процедура, обаче обжалва прекратената обществена поръчка пред Комисията за защита на конкуренция и тя отсъди в нейна полза. МОН, на свой ред, обжалва решението на КЗК пред Върховния административен съд, но ВАС също отсъди в полза на фирмата. Според висшите магистрати обществената поръчка е прекратена незаконосъобразно и затова трябва да се върне директно на етап сключване на договор с получилата най-много точки фирма - италианската "Прогетти плант".
Още: По-големи учителските заплати, но различно: Данни с колко иска да ги вдигне служебното правителство
Още: Ученици играха кючек върху чиновете в гимназия в Ихтиман
Министър Вълчев коментира, че няма как да не изпълни решението на съда. По думите му, предстои ръководителят на техническа помощ по европрограмата да обяви класирания кандидат, т.е. италианската фирма, след което обаче по закон трябва да се изчакат 14 дни за обжалвания. Ако такива няма, ще може да се пристъпи към договор с италианците и съответно да започне същинският етап на оценка на подадените научни проекти. Според запознати обаче е почти сигурно, че ще има обжалване от другите две фирми, участвали в обществената поръчка, една от които е получила едва няколко стотни по-малко от италианците.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: tbi bank и УНСС създават нови възможности за студенти с първата "Академия за таланти"
Един от вариантите, който обмисля да предприеме МОН, е да поиска от КЗК възможност за т.нар. "предварително изпълнение", т.е. оценката на научните проекти да започне, без да са минали обжалванията.
От МОН все още не са обявили публично какво смятат да правят по другия проблем с оперативната програма - спрените междинни плащания по другите оси, свързани с училищното образование и социалното включване. От ЕК установиха в одит нередности при 8 проекта за 180 млн. лв., но все още не е ясна точната сума на финансовите корекции, които ще трябва да понесем. Все още обаче се обсъжда дали управляващият орган на програмата (дирекция "Структурни фондове" в МОН) да бъде изведен като самостоятелна агенция извън МОН. Предложението на проф. Денков бе той да остане в министерството, а изведени навън да бъдат проектите, които се изпълняват (към университетите например по проект "Студентски стипендии"). Не е ясно и какво се прави за решаване на сериозните проблеми, засечени от ЕК в екипите за управление на проектите - непрозрачни процедури и неясни критерии за сформирането им, неадекватна организация на работата им, голям брой експерти в екипите с дублиране на отговорности и др.
