Министерството на образованието и науката (МОН) подготвя Стратегия за висшето образование след 2020 г. С нея ведомството ще се опита да намали неприсъствието на студентите в държавните университети, като най-вероятно ще прибегне и до въвеждането на подобно на дуалната форма обучение в средното образование. Това каза образователният министър Красимир Вълчев, който участва в кръгла маса на тема: „Висшето образование в България - предизвикателства и решения“, организирана от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, предаде БГНЕС.
Още: Новите учебни програми - неясноти, безпорядък, проблеми: Експертно мнение на Емил Соколов (ВИДЕО)
Още: Кой ще победи: Училището или телефоните? Отговорът от просветния министър
„Ако искаме да имаме по-качествено образование и да придобият повече знания и умения, студентите трябва да са по-въвлечени в образователния процес. Редовната форма на обучение е най-високо финансирана, тя е и най-полезна. Осъзнавам, че немалка част от студентите не могат да съчетават ученето с работата, но затова има и други неприсъствени форми. Ние правим проверки в няколко висши училища, които показват, че между 15-20% е средната посещаемост на лекциите в държавните университети“, заяви Вълчев.
Той припомни, че в последните години са се направили реформи във висшето образование. „В последните години направихме една много голяма промяна – преструктурирахме и намалихме приема, но по-важното е, че го преструктурирахме и насърчаваме профилната оптимизация. Над 25 професионални направления нулирахме приема, намалихме социално, стопанските и правни науки – намалихме с над 50% приема“, посочи министърът и добави, че през 1990 г. 30% от завършващите средно образование са се включвали в системата на висшето образование; преди 2-3 години, те са били 83% и вероятно догодина приемът в държавните университети ще бъде около 50-60%.
Според него основните предизвикателства пред висшето образование е как то да стане по-конкурентно на все по-глобализиращия се образователен пазар. Министърът подчерта, че за да се случи това, е необходимо да се прави повече наука, да се инвестира в млади преподаватели и образованието да служи за развитието на обществото.
Още: Оценките от матурите: Съдът наложи забрана, чака се развитие
Още: Да се изучава ли религия в училище? Проучване
„Най-голямото предизвикателство обаче е университетите ни да бъдат свързани с европейски университетски мрежи, да се подготвят за епохата на цифрова трансформация, изкуствения интелект, да променят учебните си програми, да вплетат в по-голяма степен хоризонталните умения и да се подготвят за учене през целия живот. В следващите десетилетия хората няма да сменят работните си места, те ще сменят професии. Висшето образование ще трябва постоянно да надгражда и ще се наложи да карат по няколко магистърски степени в период през 10 г.“, обяви той.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Така излезе: Учителите в черния списък на "Възраждане" сами са си виновни
Още: Ще има ли задължителна матура по математика: Отговорът на просветния министър
Министър Вълчев добави още, че догодина заплатите на учителите ще бъде повишен с 17.5% като заплатата на млад учител възнаграждението ще стане 1085 лв., както и че намалява средната възраст на преподавателите в образователната система. Стана ясно още, че в системата липсват около 700-800 ресурсни учители.
