Децата на родители със средно и висше образование се справят близо два пъти по-добре с учебния материал отколкото тези от необразовани семейства. Това не е нов проблем, но с въвеждането на дистанционното обучение разликата между двете групи е станала още по-очевидна.
Още: Новите учебни програми - неясноти, безпорядък, проблеми: Експертно мнение на Емил Соколов (ВИДЕО)
Още: Кой ще победи: Училището или телефоните? Отговорът от просветния министър
Това е един от изводите в анализа на обучението от разстояние в електронна среда (ОРЕС) на служебния екип на Министерството на образованието и науката. То бе представен в края на миналата седмица и насочи за пореден път вниманието върху някои притеснителни резултати – задълбочаване на образователните неравенства, влошаване на мотивацията, ангажираността и знанията на голяма част от децата и риск от увеличаване на отпадащите от образователната система.
На тазгодишното национално външно оценяване по български език и литература в VII клас учениците, чиито родители не са посещавали училище, са постигнали едва 25% от средния резултат за страната. Същевременно седмокласниците с родители висшисти са надхвърлят средния резултат с 29%. Учениците от семейства със средно образование имат резултати около средното равнище.
Сходна е картината на изпита по математика след VII клас. Децата на висшистите са показали резултати с 39% над средните, докато учениците с неграмотни родители са постигнали само 38% от средното равнище. Това означава, че разликата е над 3,5 пъти.
Още: Оценките от матурите: Съдът наложи забрана, чака се развитие
Още: Да се изучава ли религия в училище? Проучване
„Учениците, получили под 30% от максималния брой точки на НВО след VII клас по български език и литература, са приблизително 21%. На изпита по математика такива са почти половината. Това означава, че всяко пето дете не се справя с материала нито по български език и литература, нито по математика. Това означава риск от отпадане от образователната система“, обясни при представянето на анализа министър Николай Денков.
При зрелостниците от семействата с най-висок и с най-нисък образователен статус разминаването в знанията по български език и литература е почти 2,5 пъти. Децата на висшистите постигат 118% от средния резултат докато тези на неграмотни родители – едва 48%.
Още: Така излезе: Учителите в черния списък на "Възраждане" сами са си виновни
Още: Ще има ли задължителна матура по математика: Отговорът на просветния министър
Данните от всички национални изпити сочат още, че дистанционното обучение се е отразило значително по-зле на учениците от по-слабо образовани семейства, отколкото на техните връстници от по-добре образовани такива. През тази година в VII клас резултатите по български език и литература при първата група се влошават с 13,8% в сравнение с 2019 г., докато при втората – само с 1,5%. По математика спадът в резултатите е съответно 15,6% и 1,4%.
Подобно е положението на матурата по български език и литература в XII клас. Зрелостниците от необразовани семейства показват с 11,1% по-слаби резултати спрямо 2019 г. Постиженията на дванадесетокласниците с родители висшисти намаляват с по-малко от 1% в сравнение с предходната година с нормално присъствено обучение.
Целия анализ и приложенията към него можете да видите ТУК.
Още: Повече нова литература, но без да се жертва класическата: Обмислят промени в учебните програми
Още: В търсене на знания: 4 частни училища, които променят правилата
