Спорните учебници по история са спрени и на издателствата са дадени препоръки за промени. Едва след като бъдат коригирани, те ще бъдат издадени. Това стана ясно от думите на просветния министър Красимир Вълчев, който коментира казуса с проектите на нови учебници по история за Х клас. Става дума за вариантите на издателствата "Булвест 2000", "Анубис", "Рива", "Домино" и "Просвета", в които учители алармираха, че липсват основни факти и оценки за периода 1944-1989 година, пише вестник "Сега".
"Това, което аз видях и колегите, това, което са видели и тези историци, които са реагирали, е, че има минимализиране на някои факти, недостатъчен акцент върху тези базови характеристики на периода. Има също така опит да се даде положителен акцент върху други, не толкова съществени елементи. Има си и някои откровено провокативни текстове, затова съм дал препоръки на издателствата да ги коригират. Не са утвърдени в момента тези учебници. Очаквам техния отговор", заяви Вълчев, цитиран от БНР, признавайки, че проектите вече са били одобрени два пъти - минали са през положителна оценка за съответствие с учебната програма, направена от комисия от университетски преподаватели, и през оценка за пригодност в клас - от учителите по история в страната.
Вълчев припомни, че новата програма по история за десетокласниците, утвърдена миналата година, обхваща цялата история на България, включително и най-новата история, в която "за съжаление, все още има разделителни линии". "Затова и през м.г. стана дискусия, че сме акцентирали върху социалистическия период, че по-подробно сме изписали елементите на режима като репресивен апарат, Народен съд, Държавна сигурност, включен е и Възродителният процес", припомни той съпротивата през 2018 г. срещу вкарването на периода 1944-1989 г. в отделна тема. "Тази програма ние я защитихме тогава. Няма как, все пак това време ние сме го квалифицирали като режим - като тоталитарен режим", посочи министърът. По думите му въпросното време е имало своите предимства и недостатъци, но страната ни е направила политически и цивилизационен избор, който включва определени ценности, а историята е един от предметите, формиращ отношение на учениците към света. "Тези базови характеристики на режима трябва да присъстват и в учебниците", коментира още министърът.
Междувременно заместникът на Вълчев - Петър Николов, лансира екзотичната идея учебниците по история да се пишат от Просветното министерство, а не от авторски колективи, както е сега. Пред БНР той коментира, че 90% от скандалите с учебници у нас са свързани именно с учебниците по предмета история, и то не само заради тоталитарния режим, а заради най-различни периоди. Затова според него стои открит въпросът дали специално за този вид учебници да няма "друг тип процедура". Да се помисли за "много по-активната роля на МОН и на държавата", както и "евентуално за 1-2 учебника", които научната общност и МОН да създадат в контакти с учените и търсейки баланс, посочи Николов с уговорката, че говори от собствено име, а не от името на министерството.
Относно новите учебници, по които догодина трябва да учат десетокласниците, той изрази мнение, че в тях не бива да има усещане, че "комунизмът се нормализира"
