Над 110 хиляди седмокласници и десетокласници се явиха на национално външно оценяване по български език и литература и по математика през тази седмица. Междувременно стана ясно, че четвъртокласниците имат по-добри познания по български език и литература отколкото по математика. Въпреки това резултатите сочат, че близо 3500 ученици са с двойки. В сравнение с 2021 г. при тазгодишните средни стойности по двата предмета се наблюдава лек спад. Средният резултат по български език и литература за страната пада от 74,5 на 63,14 точки, а по математика - от 70,46 на 57,33.
Според Диян Стаматов, директор на 119 СОУ "Акад. Михаил Арнаудов" и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България, съпоставка на резултатите не бива да се прави.
“Резултатите всяка година показват нивото на дадения випуск. Аз не ги деля на по-ниски или по-високи. Една година са по-високи, друга по-ниски. Това се вижда най-добре от изпитите от НВО при седмокласниците. Те са на най-високо ниво в образователната система и са показателният пример за случващото се в системата. Но когато става дума за съпоставяне, не бива да се прави. Випускът носи след себе си своите знания, своите умения и понякога тези резултати са малко по-различни. Не винаги ученикът представя най-доброто, има стрес, а всъщност в живота се справят много добре. Успехът е задоволителен и въпреки всичко смятам, че българската система на образование е много по-добра от европейската”, заяви той пред екип на Actualno.com
По думите му натрупаните дефицити в онлайн преподаването са факт и са дали отражение върху успеха на класовете, особено в началния етап.
“Данните показват, че отново има ученици, които са се справили блестящо добре и такива, които не. Преповтаря се общата статистика както по отношение на НВО –то в 4 клас, така и на ДЗИ на 12 клас от последните години. Първи в класацията са Смолян и София, последни са Сливен. Тази тенденция трайно показва, че има жестоко изоставане в някои райони и едно отлично позициониране на едни и същи места в страната. Там където има негативни резултати, които са трайна тенденция обмяната на добри практики и опити трябва да се утвърди много по-стабилно”, заяви Стаматов.
Според резултатите от успеха на четвъртокласниците речникът на децата обеднява. Те сочат, че все повече са думите, чието значение голяма част от учениците не знаят. Цели 88% от тях например не могат да обяснят значението на думата „пожарникар“, немалко ученици не разпознават значението на думи като „високомерен“, „надменен“, „стеснителен“ „срамежлив“, „горделив“. Това отново повдига въпроса за промяна на съдържанието на изпитите и учебните програми.
“Без съмнение и тази година имаше шедьовър по отношението на задаването на въпросите. Пожарникар беше култовият въпрос, за който дълго време ще се върти като пример, че не бива да се задават толкова еднозначно задавани въпросите, а да бъдат съобразени с времето в което живеем. Съвсем нормално е всяка година да се гледа същността на учебното съдържание и учебните програми и това за напред ще бъде с още по-голямо темпо. На пръв поглед, макар и те да са от 2016 година, много от съдържателните им компоненти са доста стари. Причината е силната дигитализация, която навлезе, излишната информация с фактология и необходимостта от бързо и гъвкаво мислене на абсолютно всички възрасти”, коментира Стаматов.
Резултатите показват и спад в успеха по математика при всички класове.
“Слабите резултати по математика се дължат на това, че има свален учебен материал от по-горните класове в по-ниските, което не съответства на възможността на самите ученици. И тук е убеждаването умовете математици да не правят такива неща, защото за един академик съавтор на учебник може всичко да е важно по математика, но когато имаме ключови неща при измерване на изпити се оказва, че някои неща не са толкова значими. Те са съдържание в учебник, но може и без него. Това е голямата битка, която не е никак лесна. В такива дебати участват много учители, но без съмнение определяща накрая се оказва ролята на академиците и професорите. Накрая ученикът е в безизходна ситуация, но това може да бъде преодоляно ако в такива екипи участват 90 процента учители и съвсем малка група представители от висшето образование. Тяхната роля е важна до толкова, че да има достоверност на съдържанието, а не както дълги години се прави 50 на 50”, каза Стаматов.
Тази година скалата за превръщането на точките в оценки е различна от прилаганата в периода 2008-2021 г. За да получат среден 3,00, зрелостниците трябва да имат поне 30 точки вместо досегашните 23. Отличен 6,00 получават всички с 95 и повече точки, както и досега. Между 30 и 94,75 точки резултатите са превърнати в оценки по шестобалната система през равни стъпки с точност до два знака след десетичната запетая.
“Критериите бяха променени защото беше вдиганата стартовата летва за оценка и това пролича на всички изпити. Ако до сега тройка се пишеше на 23 точки, то сега се пише на 30 точки, което означава, че летвата е стабилно завишена. Тази тенденция е много отдавна очаквана в образователните среди. Тя е факт, хубаво е, че нямаше толкова висок процент на двойки въпреки покачването със седем точки нагоре в самата скала”, коментира училищният директор.
ОЩЕ: Четвъртокласниците не знаят значението на все повече думи, близо 3500 са с двойки
Резултатите обаче сочат, че при четвъртокласниците двойките са близо 3500, а средният успех при дванадесетокласните е добър 4,05. Какво означава това?
“До голяма степен тази година двойките лесно могат да бъдат обосновани с дългото онлайн обучение, но за голямо съжаление слабата оценка се пише тогава, когато не се знае, когато ученикът не е вложил никакво старание и няма нито един верен отговор. Това е малко страшно и опасно, защото цялата скала на оценяване в страната ни, отдавна е променила своята същност. Девалвацията при скалата на оценяване е факт и за никой не е тайна, че сравнително по-лесно се пишат по-добри оценки ако се съпостави това с предходните години. И единственият начин, за да не се получават такива резултати е много силното учене и постоянното повтаряне това да се случи. Задължителното образование в нашата страна до 16 години не е променено, въпреки това има много голяма група ученици, които трайно не ходят на училище и имат натрупани неизвинени отсъствия. Първият и единствен опит, който бе направен преди две години за стабилна финансова санкция за семействата за спиране на детските си остана на това ниво и то трябва да бъде значително надградено. И това със сигурност би променило от дена страна по-малко отсъствия, от друга страна колкото и да не е мотивиран ученика, когато той е в класната стая все нещо ще влезе в главата му, както се казва” каза Стаматов.
“В момента единствената санкция е, че при пет неизвинени отсъствия се спират детските. Трябва да има обаче и позитивни санкции, които са свързани с по-задълбочена комуникация със семействата, наличието на работа с медиатори, която никак не е малка. Толкова много медиатори назначени има в системата на средното образование и в същото време има толкова много двойки показва, че нещо куца. Трябва да има допълваща санкция, тук не става въпрос само за финансиране опира въпроса и до други подходи, които да накарат децата да учат задължително, колкото и да не звучи хубаво тази дума. Смисълът на задължителното присъствие на ученици всеки ден е важно за да има резултатност”.
По думите му, обаче по темата за включващото образование има и залитания.
“В четвърти клас почти всички деца в България завършват с отличен, а на външното оценяване успехът е около четири. И тъкмо това различие, което дава НВО и крайния резултат в удостоверението за завършен начален етап има известно разминаване. И то е в субективната оценка, която се представя на самите родители, с което те тръгват в пети клас с надеждата, че децата им са отличници, а в същото време има чувствителна неграмотна ниша. Това произтича от това, че нашето образование е изцяло включващо. Идеята е да няма изключване на ученици, да няма демотивация за тяхното учене, но до голяма степенен това води до едно залитане по оценяването на учениците и една необективна представа за родителите, че децата им знаят абсолютно всичко”.
Промяната в учебното съдържание е в ход, не бива да се стига до национална драма всеки път
“Образователното министерство тръгна да прави тази година редакция на учебните им програми и съдържание, която е в ход. Редакцията им трябва да бъде в посока какво точно има в учебника, да няма толкова много фактология и да не е разписано всичко на академичен език. Недостатъкът на нашите учебници е, че представят простичките неща по много сложен начин. А майсторството е точно в противоположната посока. За да може ученикът да го разбере и да не се чувства комплексиран, че му предлагат наказва свръх сложна терминология. Учебниците се променят, но не бива да се стига и до национална драма, когато например се изнася едно стихотворение от учебника литература, което почти на две три години се повтаря като проблем. Дали ученикът знае цялото творчество на даден автор или знае няколко произведения това зависи абсолютно от самия учител”, заяви директора.
Майсторство на учителя е да бъде цар в класната стая
“Добрата мотивация на ученика, който е дошъл за да учи, остава на самия учител. Той е човекът, който трябва да използва тези методи, а те да са съвременни е от изключително важно значение. Използването на адекватни презентации, които да привлекат вниманието на учениците, много видео матирал, много проектни дейности с включване на абсолютно всички ученици би могъл да доведе до един желан резултат. Да не забравяме, че материалната база на училищата в цялата страна вече е на много по-добро ниво, дори и от софийските. Но най-важна е работата на учителя, той е майстора, той е човекът, който трябва да задържи вниманието на учениците. Има ученици, за които презентацията не е от значение, но пък точно другата група, които трябва да им се задържи вниманието, за да не гледат постоянно в телефона, трябва да се направи така, че всеки учител от най-младия до най-опитния да използва адекватни, атрактивни и хубави методи, за да могат да задържат вниманието на ученика” каза той.
По думите му държавата е определено длъжник на учителите като система за финансиране. Прави това, което е според възможностите, но за да бъде задържан един млад учител, неговата заплата трябва да е чувствително по-висока от тази, която е в момента.
