"Настояваме нарочното физическо изтребление на българите през 1913 г. да влезе в учебниците! По темата да се направят и игрални, и документални филми. Да се знае, че е имало още по-страшно и от Баташкото клане. А Народното събрание да гласува специална декларация в памет на десетките хиляди българи, изклани или изгорени преди 100 години, така както прие декларация от 10.11.2012 г. в памет на 19 жертви на т.н. възродителен процес". Около това послание се обединиха учредителите на създаденото днес в София „Национално движение – Памет за 1913 година“.
26 журналисти, юристи, писатели, поети, бизнесмени, сред които проф. Латьо Латев, проф. Стоян Райчевски, академик Михаил Станчев – бесарабски българин, проф. Тодор Балкански, си поставиха за цел осветляване на трагичните събития от всички възможни днешни гледни точки, свързани със събитията около разорението на българите от Беломорска и Одринска Тракия през 1913 г.
"Първата ни задача", каза председателят на Сдружението Иван Бунков, гл. редактор на вестник „Нов живот“, "е новосъздадената организация да подкрепи писмото на 33-мата български интелектуалци до Народното събрание по повод извършените кланета при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) и 100-годишнината от геноцида над тракийските българи (1913 г.)".
"Искаме да знаем къде е била държавата, къде е била църквата, в това страшно време", категорично подчерта Иван Бунков. Журналистът обясни, че идеята за създаване на "Памет за 1913 година" възникнала след като Георги Петков издаде книгата "Кървавата 1913", за която получи наградата "Почетен селянин" по време на "Мистериите на Хухла 2013". В нея потомъкът на избити в село Гугутка родове емоционално разкрива подробности за масовото клане, предавайки спомени на преки очевидци и на наследници. Авторът подари книгата на всички присъстващи на пресконференцията днес в БТА – София.
Адвокат Елена Костова-Петкова добави, че "Национално движение – Памет за 1913 година“ е създадено в обществена полза, няма политически претенции и не обслужва политически интереси. То обслужва само паметта на българина. Към него могат да се присъединят всички, които милеят за род и rодина, движението не е ограничено само за наследници на тракийските родове. То ще работи в синхрон с всички родолюбиви организации и разбира се на първо място със Съюза на тракийските дружества в България.
