Грипните ваканции вече няма да са време, в което не се учи. Тогава образованието ще е онлайн, както бе по време на извънредното положение. Това ще бъде записано в Закона за предучилищното и училищното образование, обясни министър Красимир Вълчев пред парламента.
Електронно ще учат и деца, на които се налага да отсъстват по-дълго от училище. В момента по различни причини учениците губят 3-4 седмици, или 10% от учебното време, като този материал може да се навакса чрез онлайн обучение.
Предвижда се още по линия на проекти за иновации да се даде възможност малка част от часовете след 4-и клас или до 20%, експериментално да се провеждат в електронна среда. “Дистанционното обучение е извънредна алтернатива и допълнение на обучението в реалната класна стая. Електронните платформи трябва да се използват за възлагане на задачи, за творчески задачи, за самоподготовка”, каза министърът. Според него днешното поколение деца учи много по-добре чрез образи.
Електронното обучение не е само от разстояние, то е и в класните стаи, уточни министърът. Той допълни, че в електронна среда могат да участват много различни специалисти. Български учен от ЦЕРН например можело да се включи от Женева в урок по физика в някое училище у нас. Електронната среда позволявала много интегрални уроци. Задачата на всички образователни системи е да търсят ефективната комбинация, а не да заличават присъственото обучение с неговите предимства, каза още министърът.
“Присъственото обучение трябва да остане като основна форма – най-желаната, най-добрата, а електронното обучение да го допълва, където е подходящо”, категоричен е Красимир Вълчев. Оттук нататък обаче трябва да се търси ефективно смесване на присъствено и електронно обучение. Обучението в електронна среда има предимства и недостатъци, обясни Вълчев. Сред негативите той изтъкна невъзможността за социализация в електронна среда. Недостатък на дистанционното обучение е, че част от знанията, уменията, компетентностите не могат да бъдат усвоени ефективно в електронна среда. Такива са голяма част от практическите компетентности, социалноемоционалните умения, двигателните умения, развитието на моториката – все недостатъци, които предполагат децата да бъдат в класната стая. Има и множество изследвания в областта на невропсихологията, които показват, че продължително взаимодействие с електронни устройства възпрепятства интелектуалното развитие на децата.
“Днешното и утрешното поколение деца учат и ще учат много повече от електронни устройства и електронни ресурси. Ако учителите не ги насочат към правилните електронни ресурси, те ще бъдат управлявани от алгоритмите на социалните мрежи. Всички образователни системи вървят към това да предоставят на учениците и на учителите повече образователни ресурси, към това вървим и ние, да имаме безплатно визуализирано образователно съдържание по всички образователни програми, което сме си поставили за цел”, обясни министърът. От МОН ще правят задълбочен анализ на обучението в електронна среда. За това какви са резултатите щели да покажат и външните оценявания.
