Децата на емигрантите ни в чужбина ще могат да полагат матура по български език и литература още от догодина. Това стана ясно на конференция на българските училища в чужбина, на която присъства просветният министър Анелия Клисарова, предаде Стандарт нюз.
До момента да се явяват на матура можеха само децата от училищата към посолствата ни. Сега обаче това ще бъде възможно и за учениците от съботно-неделните училища в чужбина. Те ще получават сертификати, че са изучавали български език и литература, с които могат да положат държавния зрелостен изпит, а след това евентуално и да изберат университет у нас. За целта обаче абитуриентите ще трябва да се връщат в България. Възможно е обаче и в бъдеще да се стигне до дистанционно полагане на матурите.
Учебниците по български език ще бъдат адаптирани така, че учениците да получат всички необходими знания, за да положат теста. Освен това, също от догодина се дава възможност българските ученици в чужбина да учат български език, както и родна история и география, дистанционно. Целта е по този начин дори и деца, които живеят в отдалечени райони, където няма възможност да бъде разкрито българско училище, да получат необходимите им знания и накрая удостоверения за тях. Ще има и регистър на издадените удостоверения, който да може да показва кои ученици са изучавали български език и родна история.
За онези деца, които се връщат у нас след престой в чужбина и искат да продължат обучението си в България, ще има и центрове за реинтеграция. В тях те ще могат да наваксват знания, ако са пропуснали материл по даден предмет, за да продължат нагоре. Директорката на българското училище в Австрия, където се провежда срещата, Ирина Ботева-Владикова каза, че към родината се връщат малко емигранти от Австрия, но обратно за България поемат много от гурбетчийчетата в Испания и Гърция.
Държавата започва да разработва за първи път и стандарти за владеене на български език от европейската езикова рамка. Такива в момента има за всички езици - от А1 до С2. Подобни изпити се полагат например за английски език, както и за немски в Гьоте институт. За България обаче такива стандарти до момента не са разработени.
Експертът от МОН Наталия Михалевска поясни, че по този начин изпити за владеене на български могат да държат не само децата, а и по-възрастните емигранти. "Ако един 25-годишен българин чужбина положи изпит по български език и му се признае втори клас, това няма да му послужи за нищо. Ако обаче му бъде признато примерно ниво А1, той ще знае докъде е стигнал и какво още трябва да усвои, за да стигне до следващите нива", поясни тя.
В момента в съботно-неделните ни училища учат над 14 000 българчета. Просветният министър Анелия Клисарова заяви, че иска да се срещне с техните главни учители, да чуе проблемите им и да намерят начин да ги разрешат заедно. Тя подари на асоциацията "Записки по българските въстания", а на дома "Витгенщайн", където се провеждаше срещата - "1000 причини да се гордеем, че сме българи".
