В Закона за читалищата в България има опасни пропуски, които често се използват и от политически партии, особено в смесени региони, за да прокарват пропагандни тези. Това стана ясно от презентация на семинар за журналисти в Боровец.
Основният пропуск в закона е, че всъщност няма ясно изяснени дейности, които характеризират едно читалище. С други думи е възможно да откриеш читалище само ако представиш библиотека, което всъщност е и единственото що годе ясно условие. Законът посочва, че читалищата развиват и „други културни дейности”, но какви са те – един Господ знае, обясни заместник-председателят на Асоциация Българска книга (АБК) Василка Ванчева.
Тя добави, че през 2011 година е имало внесено законово предложение по инициатива на АБК, което е стигнало до парламента и е било отхвърлено от Комисията за регионално развитие. В него се е предвиждало да се уточни що е то културна дейност, както и да бъдат посочени минимален брой задължителни изисквания едно читалище всъщност да е читалище. Ванчева и до днес не може да каже защо комисията е отказала предложението.
По нейни думи в България има над 500 читалища-фантоми – регистрирани структури в цялата страна, които получават държавна субсидия защото са читалища, но всъщност участват в съвсем други проекти, включително и политически. Регистрацията на читалище е безумно лесна – събират се 50 подписа за малко населено място или 150 за голямо, подава се заявление и читалището е готово. А годишната субсидия за тази структура е 6400 лева на човек, работещ в нея.
Интересен факт е и, че читалищата са самоуправляващи се структури, но субсидирани с държавни пари. Или казано по-просто – държавата следи парите да стигат до читалищата и да не бъдат откраднати, но не и за какво се харчат. Така директор на читалище може да похарчи парите за дивани например, а не за книги.
Абсурдно е с толкова малко пари да се развива истинска просветна дейност, но ако читалището така или иначе не е създадено с такава цел, тези пари са отличен доход, посочи Ванчева. И добави – аз ако събера родата си във Варненско, лесно ще мога да регистрирам десетина читалища.
Ванчева разказа и за случай, при който в АБК се обаждили от читалище, за да искат дарения от книги по каталог. И основният аргумент за дарението е бил – ние имаме певчевски (танцов) състав, трябва да му купим носии, а нямаме пари за книги. Значи книгите са от сърце, а цървулите и носиите – с пари, заключи с горчивина заместник-председателят на АБК.
Снимка: Архив
