2019 г. ще се окаже изключение от тенденцията, наблюдавана в предходните три години, за подобряване на резултатите от националното външно оценяване в четвърти клас. Четвъртокласниците подобряват оценките си по български език, но ги влошават по останалите три предмета, по които се препитват ежегодно - математика, Човекът и обществото и Човекът и природата. Това показват суровите данни от тазгодишното национално външно оценяване в 4-ти клас, което се проведе в началото на май т.г. по четирите предмета.
Още: Кабинетът отпусна милион за образователни програми и иновации в училища
Още: Изплащат стипендии на ученици от училищата по културата и изкуствата
Противно на традициите обаче, тази година от просветното министерство не обявиха данните пред медиите с обичайните данни и графики, показващи по-детайлно резултатите, а се отчетоха само с прессъобщение, пише в. "Сега".
В изпитите от националното външно оценяване са се включили над 60 500 ученици от четвърти клас от общо 1796 училища. Сравнението с данните от предходните три години показва, че ако през 2016, 2017 и 2018 г. резултатите по почти всички предмети са се увеличавали с по няколко процента, то през 2019 г. се забелязва спад в резултатите по всички предмети без български език. "Резултатите са показателни за висока степен на постигане на държавните образователни изисквания за учебното съдържание за началния етап на основното образование", е обаче трактовката на МОН. Оттам смятат, че резултатите "са напълно съизмерими с тези от предходните години".
Данните за 2019 г. показват, че най-високи продължават да са резултатите по Човекът и природата - делът на верните (постигнати) отговори на учениците по този предмет е 81.2%. Този процент обаче се влошава с 1.5 процентни пункта спрямо 2018 г. По математика четвъртокласниците също са се представили малко по-зле от м.г. - тук процентът на верните отговори е 75.2%, което е с 1.6 процентни пункта по-ниско от 2018 г. (от МОН наблягат на това, че резултатът е с 4.9 п.п. по-висок от 2017 г.). По Човекът и обществото степента на постижимост е 77.8%, като понижението спрямо предходната година е 4.4 п.п.
Още: Нови близо 10 млн. за образователни програми раздаде щедро служебният кабинет
Още: Учебната година да се удължи с една седмица: Предложение на МОН
Повишение има единствено при резултатите по български език - децата тук са постигнали 77.6% верни отговори, като резултатите им са с 5 процентни пункта по-високи от м.г. и с 6 п.п. по-високи от 2017 г. Тук обаче вероятно причината трябва да се търси в променените критерии за оценяване на МОН. Ако досега е била санкционирана всяка сгрешена дума, измерваща усвояването на дадено правило, сега прагът е вдигнат. "Ако например в диктовката имаме 4 думи с "щ", с които искаме да проверим дали ученикът е усвоил правилото за тази буква, преди за една грешна дума приемахме, че правилото не е усвоено, а тази година решихме да приемаме, че правилото е усвоено, ако над половината думи са верни, т.е. в случая - ако две думи са верни", обясни пред "Сега" държавен експерт Рени Рангелова. По думите й хубавото т.г. е, че почти всички ученици са писали на свободните отговори, които изискват създаване на текст и анализиране на информация. "Т.е. учениците се стараят да пишат и да работят", казва Рангелова. Понижението на резултатите по математика пък според нея се дължи на лекото завишаване на трудността на задачите, предприето тази година.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: По-големи учителските заплати, но различно: Данни с колко иска да ги вдигне служебното правителство
Още: Ученици играха кючек върху чиновете в гимназия в Ихтиман
От краткото прессъобщение на МОН става ясно, че според общия среден резултат от четирите предмета за поредна година най-висока успеваемост имат учениците от Смолян, София-град и Варна. На последните места по три от четирите учебни предмета се подреждат Шумен, Монтана и Сливен, а по БЕЛ - Монтана, Силистра и Сливен. Отговорите на редица въпроси, като например защо на едни места резултатите са по-високи, а на други - ниски, както и какви мерки ще се предприемат за подобряване на положението, липсват. "Данните са неокончателни и още не са обработени. Тепърва предстои анализът им след заключване на системата (т.е. след като всички училища попълнят данните за резултатите на учениците си - бел.ред.), коментираха от МОН.
