Три са нещата, без които човек не може да оцелее – кислород, вода и храна. И докато върху първите две все още няма установен пълен монопол на разпределение, то при въпроса с храните нещата далеч не стоят така.
С всяка изминала година храните поскъпват. Това е световна тенденция, но и европейска. И основна причина за растежа на цените в Европа са субсидиите, които хвърля ЕС за развитие на селското стопанство. Затова колкото по-бързо те отпаднат, толкова по-скоро пазарът ще се регулира и ще ядем по-евтина храна.
От Втората световна война насам в Европа под една или друга форма има субсидиране и държавна намеса в селскостопанския сектор – главно за да се обезпечи възстановяването на Стария континент след опустошителните военни действия. Със създаването на ЕС на дневен ред излиза и се сформира първата обща политика на Съюза – Общата селскостопанска политика (ОСП). Нейната цел е да защити обезпечеността на пазара с хранителни продукти, както и да гарантира благосъстоянието на фермерите, тъй като те развиват бизнес, силно зависим от природни фактори.
В навечерието на новия програмен период и определянето на новия бюджет на Европейския съюз, ОСП е изправена пред сериозни промени. Предвид факта, че за селскостопанския сектор ЕС отделя най-много средства от бюджета си дори и в днешно време, със сигурност всеки гражданин на България и ЕС би си задал въпроса какво всъщност се случва с тази политика, тъй като в крайна сметка тя се финансира от нашите данъци и има ли изобщо смисъл от нейното съществуване?
През 2012 година 42% от бюджета на ЕС отиват за селско стопанство, което като абсолютна стойност представлява около 45-50 млрд. евро. Огромна сума, но по-важният въпрос е как се изразходва тя.
Помагат или вредят директните плащания на сектора, какви са новите предложения за рамката на ОСП в периода до 2020 г., има ли риск от надуване на "селскостопански балон"? Вижте коментар на Ивайло Петров за Expert.bg.
