Министерството на финансите публикува проект за изменения в Закона за банковата несъстоятелност, чиято цел е да се поправят пропуски, заради които съдът в Страсбург осъди държавата ни преди две години, пише в. "Сега".
Става дума за фалита на КТБ, за който през август 2022 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови, че България не е осигурила справедлив съдебен процес, така че банката да се защити по делото за отнемането на лизенза й и обяваването й в несъстоятелност.
ОЩЕ: След присъдата на Страсбург заради КТБ: Държавата бави Закона за банковата несъстоятелност
Какво предвиждат промените?
Според предложените промени банка, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, вече няма да се представлява от назначените квестори или временни синдици, а от „лицата, които са я представлявали до датата на решението на централната банка за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или до датата на назначаването на квестори".
Освен това тези лица, както и акционерите в банката с повече от 5% от капитала на банката, вече ще може да обжалват решенията на съда, с които се открива производството по несъстоятелност, обявява се неплатежоспособност, определя се началната ѝ дата, обявява се в несъстоятелност, прекратяват се правомощията на органите ѝ и др.
ОЩЕ: 0 лв., но събран кредит: Картината на фалиралата КТБ
През 2014 г. БНБ отне лиценза на КТБ. Това решение на централната банка беше оспорено пред Върховния административен съд (ВАС) от основните акционери в КТБ, включително мажоритарният „Бромак“ (собственост на Цветан Василев). В две последователни определения ВАС обаче прие, че нито акционерите, нито членовете на ръководството на банката имат право да обжалват решението за отнемане на лиценза, защото не са страни в административното правоотношение и не са адресати на оспорения административен акт. Съдът прие, че само назначените незабавно след поставянето на КТБ под специален надзор квестори могат да я представляват по делата за лиценза.
