Съобразяването с наложените от последното редовно правителство (т.е. това на Кирил Петков) финансово-икономически политики при липса на одобрен нов държавен бюджет за 2023 година ще изправи България пред сериозни финансови проблеми. Това предупреждава служебният финансов министър Росица Велкова-Желева в официален документ, който обаче не е публично достъпен - информацията за него беше разпространена от БГНЕС. Actualno.com потърси потвърждение, но от финансовото министерство замълчаха и поискаха писмени въпроси, а след това обявиха извънреден брифинг в 14:30 часа.
Документът представлява проект на протоколно решение на Министерския съвет за одобряване на параметри, допускания и мерки за разработване на проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. като мотиви към него и средносрочна бюджетна прогноза за периода 2024-2026 г.
На какви рискове набляга този проект, подписан от Велкова? На първо място, че ако държавният бюджет и политика се ръководят от параметрите на политики, предвидени не за 2023 година, то фискалната стабилност на България ще се влоши сериозно: "Разработените от Министерството на финансите разчети показват, че при запазване действието на приетите през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо на сектор "Държавно управление" в размер на 6,9 на сто от БВП (т.е. бюджетният ни дефицит ще стигне 6,9%)". Визията в документа е, че това е резултат от политическите мерки, взети от последните няколко парламента.
ОЩЕ: Синдикатите поискаха от Радев нов бюджет за 2023, той прехвърли топката към партиите
Какво следва от това – ще трябва да се харчат повече пари за постоянни социални плащания (например пенсии, майчински и детски надбавки), както и за заплати в държавната администрация т.е. няма да остават пари за други инициативи и програми.
Заради евентуално увеличените разходи, ще се увеличи рискът да натрупаме прекомерен бюджетен дефицит т.е. над 3% от БВП по Маастрихтските критерии и да започне наказателна процедура от Европейската комисия, която евентуално да доведе до спиране на еврофондове – защото основанието е, че България планира да наруши общоприетия дефицит. Факт е обаче, че заради ковид пандемията ЕС поохлаби изискванията за прекомерен бюджетен дефицит, но все пак Брюксел прави оценката дали е оправдано или не да излизаш над 3% от БВП. По-важното е, че към този риск идват и задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки - вероятно става въпрос за замразяване на доходи, зависещи от държавата.
Поради тези обстоятелства, служебното ни финансово управление счита, че за неопределено време няма да можем да влезем в еврозоната – или ако все пак продължим натам, ще трябва да променим фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото (1.95583). Съществува и вероятност кредитният рейтинг на България да се влоши, което пък ще направи по-трудно възможността ни да продаваме държавни облигации заради по-високата им лихва, а това ще доведе до затруднения в разплащането по бюджетни разходи – т.е. държавата по-трудно ще намира пари да плаща за всичко, което е нейно задължение. Съответно, в проекта, подписан от Велкова, се дискутира и, че може да се наложи да вземем заем от Международния валутен фонд (МВФ).
В резюме има 7 посочени риска, които може да се случат, ако не се предприемат (консолидиращи) мерки:
1. Сериозно се влошава в средносрочен план поддържаната фискална устойчивост.
2. Променя се структурата на разходите в полза на постоянните разходи за социални плащания и възнаграждения и липса на гъвкавост за отпадане на действащи и реализиране на нови политики и програми.
3. Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура по прекомерен бюджетен дефицит още на база на прогнози за нарушаване на фискалните правила, което поражда задължения за предприемане на незабавни, коригиращи мерки, неизпълнението на които може да доведе до санкции от ЕК, в т.ч. и спиране на ЕС плащания.
4. Отлагане за неопределено време присъединяването на страната към еврозоната или поставяне на условия за промяна на фиксирания към настоящия момент курс на лева към еврото.
5. Вероятност от влошаване на кредитния рейтинг на страната.
6. Повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, което ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга. При този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема.
7. При запазване на очертаните негативни тенденции за дефицита се увеличава възможността с ускорени темпове да се приближим до горните граници на дълговия критерий от 60 % от БВП.
"За преодоляване на тези рискове правителството следва да положи всички усилия за придържане към цифровите фискални правила и ограничения по ЗПФ (Закон за публичните финанси), съответно да предложи постоянни консолидационни приходни и разходни мерки за достигане на целевите нива на дефицита за периода 2023-2026 година", заявява финансовият министър Росица Велкова-Желева.
