Рестарт на бизнес отношенията с България и покана към българските компании да инвестират в региона. За това се договориха вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева и нейните колеги - първите дипломати на Того и Етиопия. Тя разговаря с министрите преди старта на Съвместния министерски съвет на ЕС и Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), който ще се проведе в следващите два дни в Ломе, столицата на Тогоанската република. Форумът, в който участват делегации на 79 държави, ще се проведе под съпредседателството на Екатерина Захариева, тъй като тя ръководи делегацията на ЕС като Председател на Съвета на Съюза. Това съобщиха от пресцентъра на МВнР.
“България може да предложи много възможности за съвместен бизнес в минното дело, земеделието, високите технологии и роботиката, фармацевтичната промишленост”, заяви министър Захариева.
“Моят фокус е върху икономическата дипломация. Предлагам да организираме срещи на нашите търговски камари и бизнесфорум в Ломе”, заяви министърът на външните работи, сътрудничеството и африканската интеграция на Тогоанската република проф. Робер Дюсеи. Неговата страна, която домакинства министерската среща между ЕС и Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, е разположена на територия от 56 785 кв. км. 65 на сто от близо 8-милионното население е заето в селското стопанство. Отглеждат се традиционните култури ямс, маниока, царевица, ориз, просо и сорго. От износните култури се произвеждат памук, кафе, какао.
Водещо място в износа на Того заема добивът на фосфати, като залежите са най-богати в света (81 % съдържание на суровината) и се изчисляват на около 260 млн. тона първокачествена суровина. Открити са и големи залежи на варовик (около 200 млн. т), за усвояването на които е построен завод за цимент и мрамор. Запасите на желязна руда са около 1 млрд. т. Изградени са мощности за преработка на палмово масло, кафе, брашно и памук, както и за текстил, обувки, напитки.
Търговско-икономическите отношения между Того и България са в застой, след като по времето на социализма българските държавни предприятия са осъществявали редовен износ за африканската държава.
“Споразуменията между нашите държави от времето на социализма са меко казано остарели - трябва да ги актуализираме”, заяви тогоанският външен министър проф. Дюсеи.
Министър Захариева го запозна и с възможностите за образование за чуждестранни студенти, които предоставят българските университети. Това е първото посещение на български министър в Тогоанската република от установяване на дипломатически отношения през 1974 година.
В рамките на визитата си вицепремиерът Захариева разговаря и с колегата си от Федерална демократична република Етиопия Уъркнех Гебейеху.
“България и Етиопия имат много обща история като социалистически страни. Вие бяхте най-големият наш приятел в соцлагера. Аз си спомням, че се научих да шофирам на български трактор, тъй като вашите машини се произвеждаха и у нас - каза министър Гебейеху. - С падането на социализма в двете държави трябва да възстановим нашите отношение на нужното ниво. Ние се нуждаем от вашето ноу хау във високите технологии и сме готови да посрещнем всякакви български инвеститори. Имаме огромно потребление и свободна работна ръка заради непрекъснатия ръст на населението.”
“България може да се превърне във врата за Етиопия към ЕС. Добри сме във високите технологии и създаването на стартиращи компании. Във вашата страна е и едно от трите български посолства в Субсахарска Африка”, каза министър Екатерина Захариева.
До 1974 г. България поддържа добри отношения на сътрудничество с Етиопия. Император Хайле-Селасие посещава България през 1967 г. и 1971 г. След свалянето на монархията през май 1974 г. и периода на вътрешнополитическо укрепване през 1974 - 77 г., двустранните отношения се развиват динамично. Засилва се интензивността на политическите контакти, включително и на най-високо ниво. След 1991 г. не са осъществявани двустранни политически визити на държавно равнище в Етиопия.
