Новата зелена сделка на Европа има два основни компонента – декарбонизация на енергията и кръгова икономика на материалите. Почти цялото внимание в обществената дискусия у нас се концентрира върху първия, но медийното отразяване на търговията с отпадъци и реакцията на правителството показват, че и вторият съвсем не е маловажен. Това пише експертът Боян Рашев в анализ за изданието Sustainability.bg.
Промяната към кръгова икономика се обосновава с аргумента, че днешната икономика следва линеен модел: добив – производство – потребление – отпадък, който не е устойчив, защото изисква непрекъснат добив на нови суровини. Идеята е всичко да се уреди така, че продуктите да имат дълъг живот, материалите да се въртят максимално дълго в кръг, да се формират минимални количества отпадъци за депониране и по този начин да се намали нуждата от добив на първични суровини и зависимостта от внос на такива.
Тук няма да коментирам колко смислено е всичко това и какви проблеми създава, защото те съвсем не са малко. Приемам го за даденост, защото европейската политика го налага – Пакетът за кръгова икономика от 2018 г., който включва обновяване на законодателството на ЕС в областта на отпадъците, е факт. Целта е да обясня как реално функционират бизнес моделите, свързани с постигането на кръгова икономика, и къде се намира България в този процес.
Практическата реализация на кръговост в икономиката се случва чрез следните 9 основни подхода:
Вътрешно оползотворяване: Добивната и преработвателната индустрия формират множество различни материални потоци, които могат да се превърнат в отпадъци или да бъдат използвани вътрешно за целите на производството – или като суровина за друг продукт или за някакви други цели. "ADM Амилум" в Разград например преработва почти половината от реколтата от царевица в страната, като произвежда огромни количества подсладители, нишесте и етанол, което се случва на множество технологични стъпки – всяка следваща използва отпадъка от предходната. Подземният рудник на "DPM Челопеч" запълва иззетите минни пространства с втвърдяващ се материал, който включва всички стерилни скални маси и голяма част от флотационния отпадък, замесени с цимент. По този начин не само остава минимално количество минен отпадък за съхранение, но и няма нужда да се правят кариери за добив на скална маса.
Индустриалната симбиоза включва използването на отпадъка от една индустрия като суровина за друга. Заводът на "Кнауф" за гипсови плоскости неслучайно е разположен в комплекса "Марица-Изток" – основната суровина представлява отпадъкът от сероочистващите инсталации на ТЕЦ-овете. Днес въглищните ТЕЦ-ове по света произвеждат повече гипс от мините. Някои специфични отпадъци от "Стомана"- Перник се ползват за добив на цинк от КЦМ.
Платформи за споделяне е един от „модерните“ бизнес модели на кръговата икономика. Идеята е да се улесни споделянето на собственост или продукти, така че те да бъдат по-често и ефективно използвани. Uber и Airbnb са типични примери. Тези платформи обаче действат деструктивно върху установени браншове със силно лоби. Неслучайно Uber беше забранен в България, а Airbnb среща съпротива в много градове. Дори и без „платформа“, споделянето на собственост е нещо нормално за България – защо да си купувам нова косачка, ако съседът има и можем да си поделим разходите по нея?
Продукт като услуга: Вместо да си купите собствена пералня можете да ползвате услугата „изпиране“, предлагана масово в Студентски град, или пък услугата „мобилност“, предлагана от Spark в София. Има даже бизнес модели за услугата „светлина“ вместо покупка на осветителни тела. Този модел премахва нуждата от инвестиция и поддръжка и вероятно ще става все по-търсен за много продукти.
Удължаването на живота на всеки продукт е най-логичното нещо, което може да се направи, ако не желаем да има отпадък. Отнася се за абсолютно всичко – от торбички, през дрехи и всякакви уреди, до коли и къщи. Точно защото сме относително бедни, в България всъщност сме много напред в това отношение – тук все още масово се стараем да ползваме един продукт максимално дълго. Правим го непрекъснато и с детските дрехи и играчки, които обменяме с роднини и приятели.
Повторната употреба се случва след като нещо вече е било изхвърлено и официално класифицирано като „отпадък“. Класическият пример са дрехите втора ръка, които се събират, сортират и продават в магазини като тези на веригата "Мания". Това дефакто удължава живота им многократно и дава възможност на относително бедни хора да се обличат добре. Бях им важен клиент през студентските години, а и днес имам много приятели, които ги предпочитат – най-вече заради възможността да се сдобият с много качествено облекло на невероятно ниски цени.
Рециклирането е само един от бизнес моделите на кръговата икономика. Типичен пример са хартията, стъклото, металите, пластмасите, които се събират като индустриални или битови отпадъци и се използват в съответните заводи като суровина за производство на същия материал. И така правят множество цикли в икономиката – металите и стъклото могат да се въртят практически безкрайно, но всички други материали имат ограничени възможности за рециклиране. България има огромна рециклираща индустрия за почти всякакви материали, която доставя жизнено необходими суровини както за нашата, така и за европейската икономика. Почти всеки голям завод в преработвателната ни промишленост го прави в една или друга степен.
Материалното оползотворяване е стъпката, която добавя стойност в живота на материали, които вече не подлежат на рециклиране. Типичен пример са вкарването на стъклен прах в бетона, пластмасови отпадъци в асфалта или за пълнеж в нещо друго, използването на стари гуми за настилки.
Енергийното оползотворяване е последната възможна стъпка преди депониране, която се прави с отпадъци с висока калорийна стойност, от които вече не може да се произведе нищо – биомаса, пластмаси, гуми, текстил, хартия, утайки от пречиствателни станции. Най-богатите и чисти градове в Западна Европа се топлят частично чрез енергийно оползотворяване на отпадъци (чрез директно изгаряне или газификация). Дори внасят огромни количества с тази цел. Ние обаче сме застинали в ступор по отношение на тази последна, но неизбежна стъпка в кръговата икономика. Единствено циментовите ни заводи и Софийска вода го правят в значим мащаб.
България е много напред в осъществяването на повечето бизнес модели на кръговата икономика. Всички те обаче работят само ако в тях има икономически смисъл. А това не е даденост или ако днес е възможно, защото цената на някой продукт или суровина е много висока, то утре става безсмислено, защото цената е вече ниска. Възспиращо действат и бюрократични спънки или ограничения. И това всъщност често се явява основна спирачка пред кръговата икономика. В България такава роля играе Законът за отпадъците и наредбите му, които на теория трябва да улесняват прилагането на бизнес моделите на кръговата икономика, но на практика повече пречат.
Най-важното условие за функцонирането на кръговата икономика обаче е възможността за свободна търговия с всякакви продукти и материали. България е малка икономика, която живее от износ, а рециклираните материали като метали, пластмаси и стъкло са сред основните му компоненти. Най-яркият пример е "Аурубис България", който е едновременно най-големият рециклатор на медна скрап в Югозиточна Европа и най-големият износител на България. Ние имаме нужда да внасяме такива отпадъци, защото те захранват заводите ни.
Да, търговията с отпадъци трябва да бъде стриктно контролирана, за да не се допусне тук да се извършват незаконно или замърсяващо изгаряне, складиране или депониране.
Не, тя в никакъв случай не трябва да спира, защото това ще доведе както до икономическа, така и до екологична катастрофа, завършва анализът на Боян Рашев.
