Решението на парламента да бъдат облагани с 8% данък не само срочните депозити, а и всяка една банкова сметка, включително разплащателните, предизвика опасения. Те са свързани с това, че заплатите и пенсиите, които се превеждат по банков път, също ще бъдат обложени.
От управляващото мнозинство увериха, че налогът е само върху лихви, а не върху самите суми. Според опозицията обаче налогът е твърде висок и трябва да се плавно да се понижава, информира БНТ.
Идеята е всяка транзакция, която носи лихва, да бъде обложена с 8%."Под ударите на закона" по попадат и сметките, по които получаваме заплатите си.
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обясни: "Ако вие съберете част от вашата заплата и си купите недвижим имот или движими превозно средство и го дадете под наем, доходът от този наем, т.е. от тази ваша инвестиция, ще се облага с данък 10%, както е в настоящия закон. Но ако вие вместо да направите подобна инвестиция, сложите парите си на банков депозит ще получите една лихва в края на годината – т.е. един допълнителен доход, бих го нарекла пасивен доход, защото вие нищо не правите активно, за да получите този доход и този доход, според някой не трябва да се облага. За мен това е неправилно".
За да няма недоразумения, данъкът е само върху лихвени плащания- т.е. не се облага главницата, няма да се облага самата заплата. Т.е. това недоразумение е най-неприятното. Ако има лихва, тя ще бъде обложена – да. Ако, например по разплащателните сметки лихвите са малки – да речем 10 ст. лихвата, то данъкът ще бъде 1 ст. Идеята е да бъдат обхванати всички сметки, защото както бяха преди срочните депозити банките напълно законно намериха начин за неплащане на този данък, като създадоха спестовни продукти, които са безсрочни. Затова идеята е всички сметки в банка, които имат лихва, да се облагата, обясни депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров.
Депутатите приеха окончателно промените снощи. С гласовете основно на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ бяха приети на второ четене промени в Закона за данъка върху добавената стойност, с който се правят поправки и в Закона за данъците на физическите лица.
Със 77 гласа "за", 95 "против" и 4 въздържали се беше отхвърлено предложението на ГЕРБ ставката да бъде 10%, но само за депозитните сметки, с изключение на детските влогове. Данъкът се дължи върху начислената в края на годината лихва върху наличната в сметката сума.
В крайна сметка се прие запазване на ставката, но разширяване на обхвата на данък лихва, който бе въведен от 2013 г. по идея на бившия финансов министър Симеон Дянков в първия кабинет "Борисов". Предишните управляващи обаче намалиха ставката за тази година на 8 на сто, като действащото законодателство предвижда догодина данъкът да стане 6%, през 2016 г. - 4 на сто, а през 2017 г. да отпадне напълно, информира Mediapool.bg.
