В края на втория 7-годишен програмен период България е усвоила едва 54% от средствата по европейските фондове, предоставени за преодоляване на значителното изоставане в икономическото ни развитие, лошото състоянието на инфраструктурата и на жизнения ни стандарт спрямо другите държави в ЕС. От определените за страната ни за 2014-2020 г. общо 9.9 млрд. евро по десет програми, към 31 декември 2020 г. са разплатени 6.360 млрд. евро. От тях 5.371 млрд. са идват от фондовете на Евросъюза, а останалата част - от държавния бюджет, пише в. "Сега".
Данните са от анализ на финансовото министерство, направен през март, в който се изчислява и ефектът на еврофондовете върху българската икономика.
Резултатът изглежда притесняващ, защото заради коронакризата много евросредства бяха пренасочени и въпреки това сме далеч от това да вземем всичко, което ни се полага като пари от ЕС.
Без усвоените 6.360 млрд. евро по линия на еврофондовете, стойността на създадения в страната брутен вътрешен продукт в периода 2014-2020 г. щеше да е с 8.3% по-ниска. Финансовото министерство не посочва малко или много е този показател, но по различни експертни оценки това е половината от увеличението на БВП за последните седем години.
Най-съществено влияние евросредствата са изиграли върху ръста на частните инвестиции. От 2014 г. до края на 2020 г. частните инвестиции надвишават нивото, което би било наблюдавано без средствата от ЕС с 23.7%.
Благодарение на еврофондовете по-видимо расте и заетостта - общият ефект с натрупване за 7 години е 13.7%, докато безработицата е паднала с 6.1 процентни пункта. Средната работна заплата пък е нараснала с 8.4% - основно в резултат на субсидираната заетост по европрограмите, но и заради постепенното вдигане на минималната работна заплата през последните години.
Вливането в икономиката на средствата от ЕС в периода 2014-2020 г. е покачило цените в страната ни сравнително слабо - само с 2.6%.
Евросредствата обаче не са оказали кой знае какво благоприятно влияние върху българския износ. Нетният ефект върху експорта на български стоки и услуги за последните 7 години е доста скромен - едва 0.8% увеличение в сравнение със сценария без еврофондове. За сметка на това вносът на стоки у нас се е увеличил чувствително в резултат на инвестираните европари - с 9.3%. Това се обяснява с повишеното вътрешно потребление вследствие на повишени доходи, както и на ръст на производството в резултат на инвестициите от ЕС по различни проекти.
От финансовото министерство правят уговорката, че оценката, извършена по модела СИБИЛА, отчита преките и краткосрочни ефекти от вложените в икономиката европари. В дългосрочен план очакванията са за значително увеличение на положителния принос на европейските фондове например към увеличението на износа на страната, по-голямото производство и по-високата производителност на труда, а оттам и по-висок БВП.
Къде се проваляме?
Няколко европрограми са доста назад и България отново е изправена пред опасността да загуби евросредства, тъй като след края на програмния период имаме само две години за приключване на сметките по договорените проекти.
Най-трагично е положението с "Морско дело и рибарство" с усвоени към 31 декември 2020 г. 33% от предвидените 113 млн. евро. Следва "Околна среда", при която реално разплатени са 38% от планираните 1.77 млрд. евро. Проверка в Информационната система за наблюдение на еврофондовете ИСУН показва, че по тази програма всъщност са договорени проекти, надхвърлящи с 13% бюджетът ѝ. Това обаче в никакъв случай не означава, че страната ни ще успее да реализира договорените екопроекти в следващите две години.
Подобно е положението и с ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура", където от 1.789 млрд. евро, до момента са договорени почти 90%, но в края на 7-та година са изплатени 51%.
Най-добро е изпълнението на "Развитие на човешките ресурси" - за 7-годишния период са разплатени 72% от бюджета за 1.161 млрд. евро. Тази програма програма има и най-съществен пряк ефект върху ръста на БВП от 2014 до 2020 г. - без нея той би бил с 5.4% по-нисък, частните инвестиции щяха да бъдат с 12.1% по-малко, заетостта - 12.1% надули, а средната заплата - с 6.7% по-ниска, показва симулацията на МФ с модела СИБИЛА.
На второ място по усвояемост е програмата "Региони в растеж", свързана основно с изграждане на инфраструктура в общините. По нея са преведени 62% от определения бюджет от 1.543 млрд. евро.
ОП "Иновации и конкурентоспособност", пряко насочена към подобряване на конкурентните позиции на българските предприятия, все още оказва леко влияние върху износа и БВП, но се очаква в дългосрочен план то да се засилва. На този етап най-осезаемо е отражението ѝ върху частните инвестиции заради необходимостта от съфинансиране на проектите от частния сектор - те са нараснали с 3% за последните седем години, благодарение единствено на тази програма. ОПИК стимулира и вноса (с 1.2%) основно на суровини, машини и оборудване, свързано с финансираните инвестиционни проекти на фирмите.
Най-мащабна, с бюджет от 2.896 млрд. евро, е Програмата за развитие на селските райони. Усвояването на средствата по нея е 53.8%. Положително ѝ отражение върху БВП за последните седем години е ръст от 0.7%, и 3.7% на частните инвестиции. И тази програма на този етап стимулира много повече вноса, отколкото износа.