Върховният касационен съд (ВКС) спря производството по делото за несъстоятелността на Корпоративна търговска банка (КТБ) и внесе в Конституционния съд (КС) искане за обявяване на противоконституционност на две норми от Закона за банковата несъстоятелност.
Спирането на производството пред ВКС не се отразява на развитието на производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), което следва да продължи с оглед на правилото за незабавно изпълнение на решенията на Софийския градски съд и на Софийския апелативен съд начална дата на неплатежоспособността на банката.
С определение от 11 януари 2016 г. постановено по търговскоto дело за КТБ, тричленен състав на Върховния касационен съд остави без уважение жалбите с искания за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. ВКС спря производство по делото.
Същевременно във връзка с жалбите за несъстоятелността на банката съдът внесе искане до Конституционния съд на Република България за обявяване за противоконституционен текст от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), отнасящ се до "Право на жалба имат квесторите или временните синдици на банката и Централната банка, а право на протест – прокурорът”, поради противоречие с Конституцията на Република България, както и за установяване несъответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
ВКС иска и обявяване на разпоредба от Закона за банковата несъстоятелност, касаещ това, че банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените временни синдици или от упълномощени от тях лица, поради с Конституцията и несъответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдебният състав на ВКС не намира основания ограниченията, предвидени в специалния Закон за банковата несъстоятелност чрез нормите за представителство на банката с отнет лиценз и чрез очертаване на кръга на лицата с право на жалба в производството по несъстоятелност, да могат да бъдат обосновани от защитата на специфичен обществен интерес, имащ приоритет пред интересите на лицата, участници в състезателното съдебно производство. Съображенията, изведени от значението на банковата стабилност за икономиката на страната и основани на интересите на вложителите и другите кредитори на банката, не могат да бъдат определящи, доколкото ЗБН предвижда специални процесуални срокове за производството по банкова несъстоятелност, възможност за налагане на предварителни обезпечителни мерки и незабавно действие на решението за откриване на производството по несъстоятелност по правилото на чл. 13, ал. 2 от ЗБН.
На 22 април Софийския градски съд (СГС) обяви Корпоративна търговска банка в несъстоятелност с дата 6 ноември 2014 година. БНБ и прокуратурата обжалваха решението на съда в частта, в която СГС е определил за начална дата на неплатежоспособност 6 ноември 2014 с искане това да е датата на вземане на решение от централната банка за отнемане на лиценза на КТБ. Делото за несъстоятелността на КТБ мина в Софийския апелативен съд (САС) след протеста и жалбите по решението на СГС за датата на неплатежоспособност. Акционерите в КТБ обжалваха на втора инстанция обявяването на банката в несъстоятелност, но жалбите им бяха отхвърлени от Апелативния съд. Тричленният състав на съда реши за начална дата на неплатежоспособността на банката да се определи 20 юни 2014 г., което направи по-лесно атакуването на цесии и прихващания по съдебен ред.
През ноември миналата година във ВКС постъпиха частни жалби от КТБ АД (н), представлявано от изпълнителните директори и от „Бромак” ЕООД (легитимиращо се като мажоритарен акционер), отделно от „Бромак” ЕООД и от „Бългериан Акуизшън Къмпани ІІ С.а.р.Л” – Люксембург, срещу тези части на решението на Софийския апелативен съд (САС) от юни 2015 г., с които въззивните им жалби са оставени без разглеждане като недопустими. В частните жалби се съдържат искания за отправяне на преюдициални запитвания, като смисълът на въпросите в тях е: дали е легитимиран длъжникът, чрез органите му и акционерите, да обжалва първоинстанционния акт; възможно ли е съдът по банковата несъстоятелност да извърши косвен инцидентен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК на валидността и законосъобразността на административния акт на БНБ за отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност, ако липсва административен ред за обжалването му; разполагат ли органите на длъжника (изпълнителните директори) и акционерът – процесуален субституент „с право на ефективна съдебна защита”, съобщиха от прокуратурата.
