Докато не се разберем за минимална работна заплата, ние преговори няма да водим за минималните осигуруителни прагове. Това обяви председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Минималната работна заплата трябва да се договоря за икономически дейности, каза Велев в ефира на Нова телевизия. Според него не може да има еднаква заплата за всички, като посочи, че не става дума за висшисти или не.
Велев влезе в разгорещен спор с председателя на КНСБ Пламен Димитров за нуждата или не от въвеждане на минимална работна заплата за завършили висше образование.
Димитров заяви, че трябва да се приеме закон, с който да се гарантира минимална работна заплата за висшисти от 690 лв. Велев се противопостави на тази идея като попита защо това да се регламентира, като и в момента реалният бизнес плаща толкова.
Всяко едно регулиране на пазара на труда води към бягство в сивия сектор, каза Велев. Той посочи, че има нужда от инженери, но има повече свободни места в университетите отколкото завършващите средна образование. Според него се учи това, от което бизнесът няма нужда.
При нас има много висшисти, които работят като продавач-консултанти, каза още Велев. "Трябва да се насърчат младите, за да започнат да се образоват. Не може всеки да взима просто така 690 лв., защото е завършил висше", смята Велев.
Според КНСБ минималната заплата за висшисти трябва да е 1,5 пъти по-висока от нормалната. Това означава, че ако от 2017 г. минималното възнаграждение стане 460 лева, както предвижда средносрочната програма на финансовото министерство, за висшисти тя трябва да е 690 лв. Димитров обясни, че въпросът е поставен за разглеждане от управляващите.
