Висшият експертен екологичен съвет при МОСВ одобри екооценката на морската част от газопровод „Южен поток" под председатателството на зам.-министър Чавдар Георгиев.
В заседанието от името на неправителствените организации участва Дончо Иванов, председател на гпажданско сдружение „Хармония" и на Коалиция за устойчиво развитие, който внесе особено мнение за липса в решението на смекчаващи мерки и мониторинг от ОВОС за влиянието върху живите организми в морската и сухоземната част на проекта на българска територия.
„Морски газопровод Южен поток - български участък" е морският участък от газопроводната система Южен Поток, доставящ природен газ от Русия към страните от Централна и Югоизточна Европа. Българският участък от морския газопровод Южен Поток започва от границата между турската и българската Изключителна Икономическа Зона (ИИЗ), и е продължение на морския газопровод Южен Поток, който започва близо до Анапа в Русия и продължава през водите на руската и турската ИИЗ. Тръбите на газопровода ще бъдат полагани на морското дъно в посока от изток на запад през българската ИИЗ, като единственото изключение е участъкът от точката на излизане на газопровода на брега до точката на свързването му в морската част при 35-метрова дълбочина в морето. В този участък тръбите ще бъдат полагани в посока от запад на изток. За пресичане на брега при плажа Паша Дере е избрана безизкопна (безтраншейна) технология: микротунелиране (Мicrotunnelling (MT) или управляемо хоризонтално сондиране (Horizontal Directional Drilling (HDD).
Газопроводът ще влезе в 4 микротунела (МТ) или 4 управляеми хоризонтални сондажи (УХС) на около 330 m от бреговата линия в морето при дълбочина 8,5 m и ще излезе на около 450 m навътре в сушата. От мястото на напускане на безизкопното съоръжение за пресичане на брега тръбите (полагани от изток на запад) ще продължат до съоръженията на сушата на около 2,4 km във вътрешността на страната. При съоръженията на сушата тръбите завършват с точка на свързване (края на две тръби се заваряват заедно) и българският участък на морския газопровод се свързва с приемен терминал (газорегулаторен и измервателен пункт). Приемният терминал не е част от инвестиционното предложение, и ще бъде проектиран и инсталиран като част от ИП, известен като "Газопроводна система Южен Поток на територията на Република България", който се разработва от Южен Поток България АД.
Морският участък се простира от границата на турската и българската ИИЗ (230 km от българския бряг) до около 23,4 km от българския бряг, където дълбочината на морската вода е около 35 m. Четирите тръби на газопровода навлизат в българската ИИЗ на дълбочина от около 2 140 m. Морският участък преминава през около 207 km български води, които са разположени само в българската ИИЗ. В този морски участък тръбите ще бъдат полагани директно на морското дъно.
Морският газопровод Южен Поток е проектиран за 50 години продължителност на експлоатация. При максимален капацитет морският газопровод Южен поток ще може да транспортира до 63 милиарда кубически метра (млрд. m3) природен газ годишно от Русия към България. Всеки от четирите тръбопровода на морския газопровод Южен поток ще има максимален дебит от приблизително 47,9 милиона стандартни кубически метра (млн. m3) на ден (около 15,75 млрд. m3 на година). Mорският газопровод „Южен Поток", ще има проектно налягане от 300 бара (bar), въпреки че се очаква максимално работно налягане да е около 284 бара (bar). Работното налягане ще се променя по дължината на газопровода, в частност в зависимост от температурата на околната среда на газопровода. Когато газът пристига и излиза от морето на сушата в България, работното налягане ще е спаднало до стойности между 65 и 87 бара (bar) (при работа на газопровода с максимален дебит). Работната температура на газа при пристигането му в България нормално ще е около минус -5°C (градуса по Целзий). Газопроводът е проектиран за минимална температура на газа от минус -10°C. Газът, който ще се транспортира от морският газопровод Южен Поток ще бъде предварително обработван до т. нар. „сухо" състояние (т.е. с температура на кондензация на водата и въглеводородите от минус -22 °C и 65 бара), при което водата, втечняемите въглеводороди и други примеси са отстранени и газът е подходящ за продажба на крайните потребители.
Поради незавършени от държавата съгласувателни процедури заседанието на ВЕЕС при МОСВ отложи одобрението на екооценката на „Съоръжение за третиране и кондициониране на радиоактивни отпадъци (РАО) с голям коефициент на намаляване на обема (ГКНО) в АЕЦ „Козлодуй". Инвестиционното предложение предвижда изграждане на Съоръжение за третиране и кондициониране на радиоактивни отпадъци с голям коефициент на намаляване на обема в АЕЦ „Козлодуй" чрез използване на плазмена технология, при което ще се постигне намаляване обема на ниско и средно- радиоактивни отпадъци (РАО), съхранявани в хранилищата за временно съхранение, разположени на площадката на АЕЦ „Козлодуй" и последващото им безопасно погребване. Избраната технология е високоенергийна, в състояние да преработва радиоактивни отпадъци, като се създава термично плазмено поле чрез насочването на електрически ток през газов поток с ниско налягане.
