Възможностите и проблемите в областта на енергийната ефективност за индустриални потребители разискваха експерти при представянето в БТА на проект по Оперативна програма „Добро управление“. По проекта “Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство в областта на енергийната ефективност“ вече са направени предложения за промени в закони.
„Четири пакета предложения подготвихме в резултат на извършените анализи и допитвания до институциите“, съобщи Камен Колев, съветник на Председателя на БСК и ръководител на проекта. „Имаше и конкретни предложения за Закона за устройство на територията, които да заинтересоват фирмите да прилагат възобновяеми източници на енергия, чрез което да пестят разходи, свързани с покупката на енергия“, отбеляза той и добави, че са направени предложения за промени и в Закона за енергийната ефективност.
Пояснявайки налагащия се ремонт на Закона за енергийната ефективност, изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев отбеляза, че пакетът с надслова „Чиста енергия“ все още не е въведен в националните законодателства, че бяха променени и директивата за енергийна ефективност и директивата за енергийните характеристики на сградите, както и че е публикувана нова директивата, свързана с възобновяемите енергийни източници. "Изготвен е проект на Закон за изменения и допълнения на Закона за енергийната ефективност, който да отчете новите елементи в изменените директиви – за енергийна ефективност и сградната директива и предстои съвсем скоро да влезе в парламента за първо четене", каза Алексиев и предположи, че това ще повлече след себе си и промени в подзаконовата нормативна уредба.
По линия на проекта е предложено в изменението на Закона за енергийната ефективност да влязат и идеи от дискусиите по проекта за пречките и затрудненията при въвеждане на енергийноефективни мерки в индустрията, съобщи още той.
„В контекста на „Зелената сделка“ и инструментите, които се предвиждат на европейско ниво за преодоляване на икономическата криза, предизвикана от пандемията от коронавируса, енергийната ефективност отново стои на централно място, като се счита, че тя може да допринесе значително както за мобилизиране на икономиката, така и за подобряване на икономическото положение на хората в ЕС“, посочи още председателят на агенцията.
От 1 октомври у нас малките и средни фирми излизат на свободния пазар на електроенергия, припомни Камен Колев и предупреди, че от това, че се либерализира пазарът и че фирмите ще имат възможност за избор, съвсем не следва, че цената на тока ще е по-ниска. „На този свободен пазар, на който от 1 октомври всички компании ще излязат съществуват много рискове, много флуктуации. Не е задължително цената там да бъде по-ниска, така че оттук нататък всички трябва да мислят за прилагане на енергийноспестяващи мерки“, подчерта той.
Колев отбеляза, че сега цените на електроенергията са ниски, но това се дължи на сезона, също че е на лице е намалено потребление, поради епидемията. Според него цените ще растат и затова енергийната ефективност се очертава като особено важен фактор за подобряване на конкурентоспособността на големи и малки предприятия в индустриалното производство. „Регулаторът предвижда покачване на цени… Всичко това поставя по-сериозни задачи пред бизнеса и целта на проекта ни беше да се улеснят малките и средни предприятия да прилагат мерки за енергийна ефективност“, отбеляза той.
Като ръководител на проекта, Колев посочи основните пречки пред промишлените приложения на мерки за енергийна ефективност - високите първоначални инвестиционни разходи, затрудненият достъп до финансиране, липсата на информация за очакваните ефекти. „Малките и средни предприятия трябва да знаят в какво точно да вложат определен ресурс и да знаят какъв ще бъде постигнатия ефект – спестената енергия – икономията и тази икономия в какъв обозрим срок ще възстанови направените инвестиции“, категоричен е той.
В рамките на проекта, в който са проведени множество обучения, семинари и дискусии е било отделено основно внимание на т.нар. „договори с гарантиран резултат“ (ЕСКО-договори), при които инвестициите се изплащат от направената икономия. „Това е перспективен инструмент за изпълнение на индивидуалните цели и за реализиране на сериозни икономии и подобряване на конкурентоспособността на самите фирми в индустрията“, коментира Колев. Малко са случаите на сключени и изпълнени такива договори в промишлени системи, съобщи той и отбеляза за сравнение, че има доста изпълнени такива договори, но при публични обекти – сгради, недвижимости.
Мерките за енергийна ефективност в индустрията по отчетите за 2019 г. са основно регламентирани в чл. 63 на Закона за енергийната ефективност, съгласно който собствениците на предприятия и промишлени системи са длъжни да извършват управление на енергийната ефективност, посочи Ивайло Алексиев. Той представи и данни от подадените отчети:
До 1 март 2020 са постъпили отчети за управление на енергийната ефективност за над 300 предприятия, като над 176 предприятия са изпълнявали мерки за енергийна ефективност през 2019 година. От отчетите е видно, през отчетната година са изпълнявали най-много мерки, свързани с осветителните инсталации и подмяна на технологично оборудване. Сред често прилаганите мерки са оптимизиране на енергийното потребление на сградния фонд, системи за мониторинг и контрол на енергията, отстраняване на пропуски в топлоизолацията и подобряване на топлоизточници. Прилагат се и по-иновативни енергоспестяващи мерки като подобряване на процедури за отчетност на енергопотребление и др. ВиК в страната също изпълняват много мерки свързани с енергийната ефективност – там най-често се подменят помпени агрегати и се въвежда автоматизирано управление във водоснабдителните системи, както и подобряване на сградния фонд. Най-малък е броят обаче на мерките за оползотворяване на енергия от възобновяеми източници.
Най-голямо количество енергия през 2019 е спестено чрез прилагане на мярката чрез подмяна на технологично оборудване, което е комплексна мярка, водеща не само до повишаване на енергийната ефективност, а и до повишаване качеството на производството и неговата конкурентоспособност, посочи още Алексиев.
