Когато се наложи актуализация на бюджета, такава ще бъде поискана. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов по БНТ.
Хората, които се осигуряват сами, обмисляме да бъдат включени в някоя от групите, които ще получат помощ от държавата, най-вероятно към тези, които ще имат право на кредит до 1500 лв., заяви още той.
Преди няколко дни министърът определи тази група като маргинална, което породи много протести и искания да получи извинение от него, особено сред адвокатската гилдия.
Според Горанов управлението на кризата предполага да се намери тънък баланс между запазването на колкото ще може повече човешки животи и съхраняване на икономиката, което е много трудна задача.
Министърът припомни пакета от мерки на кабинета и добави, че при всяка от тях се търси справедливо разпределяне на натоварването. По-богатите ще загубят много повече, смята той.
По повод критиките за непрозрачност на опозицията, министърът уточни от къде идват 2,4 млрд. лв., които ще бъдат използвани в битката срещу колапса на икономиката. Част от този финансов ресурс идва от бюджета на държавното обществено осигуряване, друга част от пренасочване на бюджети на министерства и еврофондове, трета част - по линията на капитализацията на банката за развитие, обясни министърът.
Той не се съгласи с Георги Свиленски от БСП за това, че се бави актуализирането на бюджета, както и за разпуснатия парламент. И повтори, че когато прецени, че бюджетът се нуждае от актуализиране, това ще бъде направено. Що се отнася до разпуснатия парламент, съберете 48 депутати, нали БСП има 80, и свикайте заседание, готов съм да отговарям на всички въпроси, каза министърът.
Държавата няма да пести усилия и инициативи, за да достигне до всеки един засегнат от кризата, обеща министърът.
Със сигурност кризата ще донесе много щети върху икономиката. Най-важно е това да дадем възможност на здравните работници и на обществото да преминем най-леко през тази криза.
„Хората и бизнесът са част от държавата, ние се опитваме да помогнем в момент на криза на всички, които страдат. Нашата роля е така да управляваме бюджета, че да не лишим здравната система от възможността да функционира“, каза той.
Със сигурност ще страдаме, въпросът е да се запитаме колко сме солидарни, коментира Горанов.
Има много сектори, които продължават да работят. Ние не спираме да развиваме мерките, готови сме да адаптираме всичко, което не сме уцелили от първия път, каза финансовият министър.
Горанов припомни дебата в българския парламент, когато са се чули много гласове против българската интеграция към единната европейска валута, която сега е можело да ни даде много повече сигурност в момент на криза.
За мярката 60:40 Горанов каза, че очаква в утрешния ден да постигнат съгласие със синдикатите. За една седмица успешни бизнеси, които искаха да вкарват работна ръка от целия свят, днес панически се оказаха най-страдащи. Мярката не е насочена към бизнеси, а към работни места. Ключовата дума тук е солидарност, допълни финансовият министър.
„На калпак никога не е добра идея, на нас ни се наложи за 2 седмици да вземем решения, които обикновено се взимат за месеци и години“, каза той.
„Хората, които се занимават с култура, уверявам ги, че ангажиментите, поети от Министерството на културата, ще бъдат изпълнени. В период на криза ще гарантираме достатъчно ресурс“, допълни министърът.
По-богатите ще загубят повече, каза в заключение Владислав Горанов.
Днес Националният съвет за тристранно сътрудничество отново ще обсъжда мерките на правителството в подкрепа на бизнеса заради кононавируса.
Припомняме, че вчера след почти тричасово онлайн заседание социалните партньори не се споразумяха и си дадоха време за допълнителни консултации на следвящия ден. Препъникамъни станаха критеиите за подбирането на фирмите и за плащането на осигуровките. И според синдикатите, и според работодателите критерий за фирма, коята ще получава помощи, не може да бъде заповедта на здравния министър Кирил Ананиев. Не е справедливо според тях само на спрелите дейност в изпълнение на заповедта за се полагат компенсации.
Според работодателите неработеща фирма няма как да намери 40% от заплатите. Дори и при комунизма не е можело да получаваш пари без да работиш, коментира пред БНР председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
Строгите мерки заради извънредното положение оказаха сериозен ефект върху бизнеса у нас, са изтъкнали работодателите. В 48% от фирмите служителите се трудят на работните си места, а в 38% - дистанционно. 23% от компаниите пък са пуснали хората си в платен отпуск, сочи експресно проучване на Българската търговско промишлена палата (БТПП).
КНСБ подкрепя като цяло проекта на постановление на МС и анонсираните преди това над 1 млрд. лв. за финансиране на мярката "60/40". Това се посочва по-рано в позиция на синдикалната организация.
Мярката се прилага в повечето държави членки на ЕС, макар и в различни съотношения на държавната субсидия и собствено финансиране. В този си вид потенциалът й е да осигури на над 535 хил. временно неработещи пълно трудово възнаграждение за 3 месеца, допълват от КНСБ.
Според КНСБ този потенциал позволява разширяване обхвата на мярката в целия индустриален сектор, който също много силно е засегнат, макар и не пряко от въведения режим на извънредно положение, а от съпътстващите негативни пазарни ефекти. Като критерий за достъп на фирмите от КНСБ предлагат да се използва - минимум 20 процента спад в продажбите на годишна база през месеца/или тримесечието, преди подаването на документите. Друг вариант е използването на агрегиран показател от 5 претеглени индикатора (прилаган в ПМС 44 от 2009 г.).
Вижте още:
НСТС не се разбра за компенсациите 60:40. Спорът продължава утре
НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 27 март
