В защита на еврото и примането му от България се изказа банкерът Левон Хампарцумян. Той го направи в спор с Георги Вулджев, който в един момент от разговора поиска да се говори с конкретика, а не на ангро "глупости" и приведе най-силния аргумент - всички държави, към чийто стандарт се стремим, са в еврозоната.
По думите му е щяло да е много хубаво, ако България бе станала част от еврозоната още преди 15 години. Той се противопостави категорично на идеята за референдум с аргумента, че 1.5 милиона души в страната са функционално неграмотни и не могат да вземат такова важно решение.
Според него, икономиките не са зависими от валутната система - дали се представят добре или зле зависи повече от други фактори. Има рискове, ще има трудности най-вероятно. Приемането на еврото обаче не влияе на покачването на цените и инфлацията, поясни той. Хампарцумян изтъкна, че еврото ще позволи на икономически активните да имат евтини кредити и да движат икономиката. "Мунчовците", които чакат някой да им даде нещо, те няма да усетят позитивите, каза още той.
Банкерът напоми, че валутният борд е ограничение за политиците и ги спира да харчат и да печатат пари, но ако им потрябват, "спретват някое КТБ" - в еврозоната това няма да е възможно, според него.
Еврозоната не е дръпнала в развитието пред останалия свят, дори изостава по отношение на БВП на глава от населението. Това е съюз с много проблеми - ниска продуктивност, нарастващ дълг и др. Нужни са дълбоки реформи. Това заяви в ефира на БНТ икономистът Георги Вулджев.
Той призова да не се тиражират неверни аргументи, че влизането в еврозоната автоматично изстрелва икономиката нагоре. Има много примери в обратната посока, поясни икономистът, говорейки за Словакия, но не даде пример за прибалтийските държави, с които България е най-сравнима именно заради наличието на валутен борд и у нас, и там преди приемането на еврото. По думите му процесът по приемането на еврото в Хърватия е протекъл зле. Властите не успели веднага да овладеят ситуацията, имало голямо закръгляне на цените. Това води до загуба на покупателна способност, допълни Вулджев.
Дали с приемането на еврото минаваме на по-високо равнище или скачаме в блато, запита той, като заяви, че има страни, които живеят по-зле след приемането на единната европейска валута. Големия проблем е, че към еврозоната се присъединяват държави, имащи разнородни стопански модели и всеки дърпа еврото към своя модел, допълни икономистът.
Според Георги Вулджев валутният борд функционира много добре, без да има съществени проблеми. Той налага дисциплина на управляващите, това е основния му плюс. По отношение на подписката за референдум на "Възраждане", икономистът заяви, че той трябва да се проведе, с оглед на факта че по друг начин няма да има дебат с факти, по същество по темата. За референдумите като цяло обаче още преди време имаше анализ относно модела на Швейцария и как там хората години наред са се учили на отговорност, като първо е заложено на допитвания по въпроси от обществено значение, но на общинско ниво т.е. с малък ефект, дори да не бъде взето оптимално решение.