България ще плати по-голямата част от дълга си по АЕЦ „Белене“ до края на годината. Това заяви пред ТАСС първият заместник-министър на правосъдието на Руската федерация Сергей Герасимов след срещата на междуправителствената българо-руска комисия по въпроса.
„Най-важната част от нашата среща бе въпросът за компенсирането на разходите по АЕЦ „Белене““, каза той и припомни, че по този въпрос имаше решение на Международния арбитраж, който осъди българската страна да плати 620 милиона евро на „Росатом“ заради спирането на проекта.
„Естествено, тази сума е много голяма за България, но въпреки това ние намерихме варианти за нейното погасяване. Предвижда се дългът да бъде погасен на няколко транша. Първият транш, при това значителна част от този дълг – 400 милиона евро, ще бъде изплатен на Русия до края на годината. Дори се чу по-оптимистичен срок от месец и половина“, зави Герасимов, предаде БГНЕС.
Той припомни, че България в момента оспорва начислените проценти по сумата, която трябва да заплати. „Русия с уважение ще приеме всяко решение на Арбитражния съд“, подчерта Герасимов.
„Убеден съм, че българската страна ще реши въпроса за изплащането на дълга в най-кратки срокове. Този въпрос лично се контролира от министъра на енергетиката Теменужка Петкова“, каза той и добави: "Единствената пречка за незабавното изпълняване на това решение е необходимостта да се решат процедурни въпроси – решение и на правителството, и на парламента".
Герасимов заяви, че българската страна е изразила интерес към продължаване на съвместното сътрудничество в областта на ядрената енергетика. „Това засяга не само АЕЦ „Козлодуй“, но и възможното завръщане към проекта „Белене“. Перспективите за сътрудничество са много интересни, но развитието му зависи от погасяването на задълженията по казуса „Белене“, каза той.
Във Варна се проведе среща на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. От българска страна участие взеха министърът на енергетиката Теменужка Петкова и зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева, а от руска – първият заместник-министър на правосъдието на Руската федерация Сергей Герасимов.
Герасимов даде и кратък коментар относно хъб "Балкан", като на практика не каза нищо ново. „Руската страна ще разгледа всички предложения на българската страна относно газовия хъб „Балкан“, но затова, както се изрази нашият президент Владимир Путин, трябва да има железобетонни гаранции, които биха могли да убедят „Газпром“, че този проект е интересен от гледна точка на количествата газ, които ще се доставят. А втората част са свързани с гаранциите, които трябва да предоставят българската страна и Еврокомисията. Ако „Газпром“ се съгласи да доставя газ за българския хъб, то при никакви обстоятелства, нито една от страните не може да се откаже от неговата реализация“, каза Герасимов.
Сагата „Белене“
Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.
През лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. "Росатом" убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на финландска “Фортум“ и френската “Алтран“, като по този начин изпълниха едно от исканията на първия кабинет Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.
Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиарда евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена.
На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро.
