Работодателските организации поискаха оставката на социалния министър Бисер Петков заради заложеното административно увеличение на минималните осигурителни прагове с 3,9% и вдигането на минималната работна заплата с 50 лв., което трябва да стане факт догодина.
Още: Кирил Петков към Пеевски: Реално ставаш г-н Никой на световната сцена!
Още: Партията на Макрон изключва групата на Пеевски от редиците си в Европарламента
Предложенията, разписани в проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване, не са консултирани с тях като представители на работодателите в България, твърдят организациите в писмо до министъра.
Според бизнеса действията на социалния министър са стъпка срещу социалния диалог и демонстрация на отказ да се изпълни европейската препоръка за актуализация на минималната заплата след приемане на механизъм.
В края на миналата седмица от Асоциацията на индустриалния капитал предупредиха, че ако социалният министър Бисер Петков удържи на обещанието си за административно увеличаване на минималните осигурителни прагове за догодина, бизнесът ще реагира остро, предаде Дарик.
Васил Велев припомни, че миналата година заради отказа на работодателите не е имало преговори за тези прагове и без намеса на държавата доходите са нараснали.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Пеевски: Вече няма почетен председател на ДПС
Още: Илхан Кючюк: Пеевски посяга на партията ДПС и на гражданското общество
"Средният осигурителен доход е нараснал с 6 на сто при ръст на праговете от 2,5%. Според синдикатите трябваше да се срине, а всъщност приходите в НОИ са нараснали с 14%", каза Велев.
В писмото до министър Бисер Петков от бизнеса посочват, че минимални осигурителни прагове по професии и икономически дейности не се прилагат в нито една друга държава членка на ЕС. Организациите обръщат внимание също на заложеното вдигане на вноската за пенсия при първоначално заявени намерения за отказ от увеличаване на данъчната тежест, както и на административното вдигане на минималната пенсия, което не е обвързано с осигурителния принос и нарушава принципите на пенсионния модел у нас.
Заради официално внесените и неконсултирани със социалните партньори предложения за увеличаване на праговете и на минималната заплата, работодателите настояват за незабавното оттегляне на Бисер Петков от поста социален министър.
Още: Санитарен кордон: Балканска либерална мрежа призова за изолирането на Пеевски в ЕП
Още: ДПС на Пеевски провежда извънредна национална конференция в НДК
Целият текст на писмото:
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,
Във връзка с предложеното в Проекта на Закон за бюджет на ДОО административно увеличение на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии /МОД/ от 3,9% и на минималната работна заплата /МРЗ/ от 510 лв. през 2018 г., и с оглед на драстичното противоречие на тези намерения с обективните икономически реалности и препоръки на Европейската комисия, като представителни на национално равнище организации на българските работодатели, заявяваме следното:
Минималните осигурителни доходи бяха въведени преди близо петнадесет години като мярка за изсветляване на доходите от труд. В първите години от действието си, тази мярка произведе известен ефект, но с течение на времето, с промените в нормативната уредба и икономическата среда, е вече неактуална, остаряла, неефективна и се превръща в бреме и тежест за конкурентостта на икономиката и заетостта.
В годините след отключване на глобалната икономическа криза от 2008 г., административно определяният минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии /МОД/ се разминава драстично със специфичното състояние на отделните сектори и предприятия, динамиката на заетостта, общата и секторна производителност на труда и ръста на цените. Този подход увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация. Тези аргументи са представяни многократно и в препоръки на Европейската комисия, Световната банка и Международния валутен фонд.
Подобни механизми за определяне на прагове на МОД по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС. В ход е и увеличаване на ставките на осигурителните вноски за фонд „Пенсии" на ДОО, независимо от първоначално заявените намерения за отказ от увеличаване на данъчно осигурителната тежест. Същевременно в Наказателния кодекс бяха приети текстове за наказателно преследване на отклоняването от осигурителни задължения в значителни размери, което допълнително обезсмисля нормативното определяне на прагове за МОД.
Обръщаме внимание и на предприетото административно увеличение на минималните пенсии за осигурителен стаж и възраст, което не е обвързано с осигурителния принос, и нарушава принципите на приетия пенсионно осигурителен модел. Тези допълнителни плащания следваше да бъдат поети от системата на социалното подпомагане.
Реалното административно увеличение на МОД за 2017 г. възлиза на 2.5%, въпреки че не бе приложено административно увеличаване по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3 на КСО. В същото време през първото полугодие на 2017 г. ръстът на разходите на работодателите за труд през второто тримесечие е 11%, спрямо същия период на 2016 г., а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Това още веднъж и категорично доказва неадекватността на праговете за МОД.
Прегледът на промените в т. нар. „специфични препоръки за страната" от последните години показва, че ЕК също не подкрепя определянето на МОД по длъжности и икономически дейности, вкл. поради липсата на „прозрачен механизъм за определяне на МРЗ и правила за административните увеличения на МОД", нарастването на данъчно осигурителната тежест върху неквалифицирания и ниско платен труд, и липсата на обвръзка с ръста на производителността на труда. Все още не е закрита и процедурата срещу Република България по т. нар. прекомерни макроикономически дисбаланси на ЕК (execive macroecomic imballances), конкретно относно прекомерния ръст на показателя за т. нар. единични разходи на труд (Unit labor cost).
Публично заявените намерения за административно нарастване на праговете за МОД с 3,9 % и увеличение на МРЗ на 510 лв., през 2018 г., не са консултирани предварително с нас като национално представителни работодателски организации.
Това е стъпка, пряко насочена срещу социалния диалог, която демонстрира отказ от изпълнение на специфичните препоръки на ЕК, вкл. за актуализация на МРЗ след приемане на консенсусен прозрачен механизъм за нейното определяне, отлагано повече от три години, както и за предприемане на структурни реформи на пазара на труда, гарантиращи конкурентостта на икономиката и дългосрочен стабилен икономически растеж.
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР,
Тъй като съответните предложения за административно, недоговорено между социалните партньори увеличение на МОД и МРЗ, са вече внесени по официален път чрез проекта на Закон за бюджета на ДОО, като национално представителни работодателски организации, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели ние настояваме за Вашето незабавно оттегляне от заеманата от Вас длъжност.
С УВАЖЕНИЕ,
ВАСИЛ ВЕЛЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АИКБ
БОЖИДАР ДАНЕВ
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БСК
ЦВЕТАН СИМЕОНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БТПП
КИРИЛ ДОМУСЧИЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КРИБ
