В България се търсят основно хора с ниско образование, за ниски заплати или без обявени такива. На трудовия пазар има специалисти, част от които се нуждаят от кратко обучение, за да овладеят нов софтуер. Работните места се заемат в рамките на два месеца.
Това са изводите в доклада "Криза на кадрите: дефицит на работна ръка или на достойно заплащане?", изготвен на база на данни на Агенция по заетостта.
За целите на проучването са изпратени запитвания до 15 агенции и сайтове за набиране на персонал. Броят на обявените свободни работни места в едната агенция е 62, като позициите основно са за висши мениджъри, служители в кол центрове и фармацевти.
Най-големият сайт за работа не разполага с данни за общия брой заявени позиции. Прегледът на сайтовете на частни агенции сочи, че по правило високи заплати се предлагат на позиции с месторабота в чужбина, като трудовите възнаграждения за страни в Централна и Източна Европа се обявяват в български левове, а тези за Западна Европа - в евро, за да изглеждат първите по-примамливи.
Авторът на доклада Ваня Григорова смята, че броят на обявите буди съмнение в достоверността им - част от тях изглеждат "имиджови", за привличане на клиенти. Ако има глад за кадри, той не е за България, а за износ към Западна Европа, казва тя.
Данни на Международната организация на труда и Евростат потвърждават, че българските заплати трябва да нараснат значително, за да достигнат равнището на производителността.
Няколко поредни правителства рекламират България като разходен оазис с най-ниски данъци и евтини квалифицирани кадри. Тази стратегия обаче трябваше да се смени с влизането в ЕС и отварянето на границите за трудова миграция, се казва в доклада.
В свободна и отворена общност националната стратегия „ниски заплати“ вреди както на държавите-приемници, така и на държавата-донор. Социалната несправедливост за източните работници е в ущърб на устойчивия икономически растеж и заплашва бъдещето на Европа.
Изглежда новата стратегия е на засилване на трудовия и социален дъмпинг в България, чрез внос на работници от трети държави. Както показва анализ на Европейската комисия, при засилена трудова имиграция в размер на 10% от настоящия брой на заетите, 1,7% от БВП се пренасочва от местните работници към собствениците на капитал. За България, към 2017 г. това означава преразпределяне на 2,7 млрд. лева от българския работник към бизнеса, който не е задължително да е български.
Тежък проблем с недостиг на кадри в България няма. В големи икономически центрове няма трайно незаети работни места. Заплащането и условията на труд, сигурността на работника и достойният живот на неговото семейство са основните фактори, които влияят върху демографската ситуация в страната.
Без спешни мерки за осигуряване на достоен труд, стотиците страници демографски стратегии няма да променят с нищо негативните тенденции, сочи един от изводите във финалния етап от проучването на картината на пазара на труда в България.
